България ще внесе в Европейската комисия проект за промяна на обхвата на регионите на ниво NUTS 2, в резултат на който ще се формират нови четири региона (вместо досегашните шест):
- Северен – включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;
- Източен – включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;
- Южен – включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали;
- Столичен – включващ област София (Столична община).
Преговорите за промяната ще се водят от Националния статистически институт и Евростат, статистическата служба на Европейската комисия.
Новото райониране от една страна се налага заради факта, че сега Северозападният и Северен централен региони не отговарят на европейските изисквания за обща класификация на териториалните единици за статистически цели и по-конкретно на индикатора за минимален брой на населението в регионите на ниво NUTS 2.
От друга страна обаче търсеният ефект е да се създадат условия за по-равномерно разпределение на ресурсите, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия, както и дисбаланса между столицата и другите райони, чрез по-целенасочени политики. Този подход е в основата на интегрираните териториални стратегии и по-адекватното насочване на финансирането.
Предложението за промяна на обхвата на регионите е също така и основа за предстоящото през 2025 г. разработване на новия документ Национална концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) 2026 -2040 г., чиято цел е да се определят дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика и е пряко свързан с приоритизирането на географските области и региони, към които ще се насочи европейското финансиране.
В документите, публикувани на сайта на МРРБ в процеса на подготовката, се посочват следните ключови предимства на новото райониране:
- Фокусирано стратегическо планиране – на базата водещия специфичен местен потенциал;
- Насочване на усилия към проблемни региони – мерки срещу негативните демографски тенденции и икономическата изостаналост в най-засегнатите северни области;
- Подкрепа за ключови икономически сектори – концентрирани ресурси и усилия за насърчаване на приоритетни сектори като синята икономика по Черноморието, агробизнеса и био земеделието в Дунавската равнина и индустриалните проекти в Южна България;
- Подобряване на транспортната свързаност – по-целенасочени инвестиции в транспортните коридори TEN-T;
- Засилване на регионалната идентичност – улесняване на сътрудничеството на българските региони с Дунавския и Черноморския регион;
- Окрупняване на районите – налага се заради негативните демографски тенденции;
- Насърчаване на полицентричния модел – търсен в националния стратегически документ за регионално развитие.
При положителен резултат от преговорите промяната ще влезе в сила от 1 януари 2027 г.