Речник

Additive Manufacturing – виж Адитивно производство

Advanved materials – виж Авангардни/усъвършенствани материали

Angel Investor – виж Бизнес ангел

Assosiated partners – виж Асоциирани партньори

Beneficiary – виж Бенефициент

Concept note – виж Концепция

De Minimis – виж Минимална помощ

Deep tech – виж Дълбоки технологии

Digital Twin – виж Цифров близнак

Due diligence (DD) (надлежна проверка) е процес на детайлно проучване и анализ, извършван преди вземане на ключови бизнес решения като придобиване на компания, инвестиция, подписване на договор или започване на съвместен проект. Целта му е да предостави на заинтересованата страна цялостна информация за състоянието, рисковете и възможностите, свързани със съответната сделка или обект на интерес.

Due diligence е критичен елемент в бизнес сделки и инвестиции, който гарантира прозрачност и информираност, като помага за вземане на обосновани и стратегически правилни решения.

Due diligence обикновено се извършва от екип от професионалисти с различна експертиза, в зависимост от целта на проверката и областите, които трябва да бъдат анализирани. Тези специалисти могат да бъдат както вътрешни служители на компанията или финансовата институция, която извършва проверката, така и външни консултанти.

Терминът идва от английски език и е съкращение от “Earnings Before Interests Taxes Depreciation & Amortization). EBITDA е оперативен приход, стойност преди приспадането на данъци, такси, лихви и амортизация. Това е един от основните финансови показатели за оценка на жизнеспособността на една компания. Той често се използва и в оценителните таблици при ранкинга на проектите, които се борят за привличане на европейско грантово финансиране.

Energy community – виж Енергийна общност

Evergreen Funding – виж Вечнозелено финансиране

Industry 4.0 Maturity Index – виж Индекс на зрялост по Индустрия 4.0

Integrated project – виж Интегриран проект

Integrated Territorial Strategy / ITS – виж Интегрирана териториална стратегия (ИТС)

Internet of Things (IoT) – виж Интернет на нещата

Правна форма на публично-частно партньорство в рамките на програмите на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и цифрова трансформация. Joint Undertakings се създават с регламент на Съвета и Европейския парламент и обединяват Европейската комисия, държавите членки и индустриални или научни организации за изпълнение на специфични цели от общ интерес.

Те управляват конкурентни схеми за финансиране в ключови области като високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU), водородни технологии (Clean Hydrogen JU), здравеопазване и биоиновации (Innovative Health Initiative JU) и други, в съответствие с приоритетите на програмите „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“.

Lead partner/ coordinator – виж Водещ партньор/координатор

Форма на финансиране, при която на бенефициента се предоставя фиксирана стойност, договорена предварително, срещу постигане на конкретни, измерими резултати. Този подход представлява опростен метод за определяне на допустимите разходи и се прилага все по-често в рамките на европейските програми за финансиране. При този тип финансиране не се извършва детайлна верификация на реално направените разходи. Вместо това, разходите се считат за допустими само, ако е изпълнен изцяло договореният резултат. Ако дейността е изпълнена частично или не е изпълнена, изплатимата сума е нула, независимо от направените усилия или реални частични дейности.

Пример: ако изпълнител по проект трябва да предостави дадена услуга срещу еднократна сума и не успее да изпълни всички договорени елементи, не се изплаща частично възнаграждение – съответният разход се счита за недопустим изцяло.

Предимствата на този метод са, че се намалява административната тежест при отчитане и се фокусира вниманието върху резултатите, а не върху фактури и счетоводни документи. От друга страна при непълно изпълнение на проекта финансирането може да бъде загубено изцяло.

Lump sum grants – виж Еднократна сума

Термин, който обхваща корпоративни стратегии, процеси и сделки, свързани с обединяването на две или повече компании (сливане) или придобиването на една компания от друга (придобиване). Основната цел на M&A е да създаде по-голяма стойност за компаниите, участващи в процеса, чрез синергии, разширяване на пазарен дял или увеличаване на ресурси.

Сливане (Merger) – Две компании се обединяват, за да формират ново юридическо лице. Например: Две компании от един и същ сектор се сливат, за да увеличат пазарния си дял и ефективността си.

Придобиване (Acquisition) – Една компания закупува друга и поема контрола над нея. Например: Голямо предприятие придобива по-малка фирма, за да навлезе в нов пазар или да разшири своя продуктов портфейл.

M&A е важна стратегия за растеж, която позволява на компаниите да увеличат конкурентоспособността си, да оптимизират операциите си и да разширят своето пазарно присъствие. Успешното реализиране на M&A сделки изисква детайлен анализ (due diligence) и ефективно управление на процесите на интеграция.

Portfolio guarantee with a loss cap (capped portfolio guarantee) – виж Портфейлна гаранция с таван на загубите

Project idea – виж Проектна идея

Quasi‑equity – виж Квази-дялов капитал

Процес, при който собственикът на проект или фирма извършва подробен анализ на потенциален инвеститор, банка или инвестиционен фонд, за да оцени тяхната надеждност, репутация и съвместимост с целите на проекта. Това е ключов инструмент за защита на интересите на собственика и за гарантиране на успешното партньорство.

Simplified Costs – виж Опростени варианти за разходи

Терминът описва процеса на отделяне на нова, самостоятелна компания от вече съществуваща организация (т.нар. „компания майка“). Това отделяне може да се осъществи чрез продажба, разпределение на акции или друг тип корпоративна реорганизация, при която новата структура получава правна, оперативна и управленска независимост.

Основната цел на спин-оф процеса е да се даде възможност на новосъздадената компания да развие отделна бизнес линия, иновативна технология или пазарна ниша, които не попадат в стратегическия фокус на компанията майка. Често това се прави с цел постигане на по-голяма гъвкавост, по-бързо развитие или привличане на специфични инвеститори и партньори.

Спин-оф компаниите са особено често срещани в областта на научните изследвания, университетските технологии, фармацевтиката, ИКТ и deep tech сектора. Например, университет може да създаде спин-оф фирма, за да комерсиализира патент или откритие, създадено в рамките на научноизследователски проект.

В контекста на европейски и национални програми за иновации и конкурентоспособност, спин-оф компаниите често са допустими кандидати или обект на специфична подкрепа, тъй като се разглеждат като проводник на научни резултати към пазара.

STEP (Strategic Technologies for Europe Platform) – виж Платформа за стратегически технологии за Европа (STEP).

Държави, които Европейската комисия е определила като нуждаещи се от допълнителна подкрепа за укрепване на техния научноизследователски и иновационен капацитет, с цел намаляване на различията в сравнение с по-развитите страни в Европейския съюз. Тези държави имат право да координират проекти по инициативата „Widening Participation and Spreading Excellence“ в рамките на програмата Horizon Europe.

Държави, включени в списъка на widening countries:

Държави членки на ЕС: България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения.

Асоциирани страни с еквивалентни характеристики по отношение на научноизследователската и иновационната дейност: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Фарьорски острови, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Тунис, Турция, Украйна, Мароко.

Най-отдалечени региони (определени в чл. 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз): Гваделупа, Френска Гвиана, Реюнион, Мартиника, Майот, Сен Мартен (Франция); Азорски острови, Мадейра (Португалия); Канарски острови (Испания).

Целенасочено проектирани и създадени материали с нови функционални възможности и подобрени експлоатационни характеристики, които могат да се използват за продукти с висока добавена стойност, свеждащи до минимум въздействието върху околната среда и разхода на ресурси.

Съществуват различни разбирания за това кои материали се считат за авангардни, като тук могат да се споменат биополимери, композитни материали, порести материали, усъвършенствани полимери/сплави, наноматериали и др. (вж. също Усъвършенствано/модерно производство).

Иновативен метод за създаване на физически обекти (обикновено от материали като пластмаса, метал, керамика или композити) чрез добавяне на материал слой по слой, базирайки се на дигитален 3D модел. Това е противоположност на традиционните производствени методи, които обикновено включват премахване на материал (като рязане или пробиване).

Адитивното производство е революционна технология, която променя начина, по който създаваме продукти. Тя предлага по-бързи, икономични и устойчиви решения за широк спектър от индустрии. Позволява производство на сложни геометрии, които са трудни или невъзможни за създаване с традиционни методи.

Предимствата на процеса са свързани още с икономия на материал, минимизиране на отпадъците, съкращаване на времето за производство на прототипи или уникални части, както и гъвкавост при производството, защото могат да се произвеждат разнообразни обекти, без да е необходимо пренастройване на машини.

Адитивното производство е интегрална част от Индустрия 4.0, тъй като комбинира цифровизацията и иновациите с устойчивостта и ефективността. Неговата роля продължава да нараства с развитието на други технологии, които го допълват и оптимизират.

3D печатът е една от най-популярните и лесно достъпни технологии за адитивно производство. Адитивното производство включва 3D печат, но обхваща и други по-сложни и специализирани методи, които са насочени към индустриални приложения. Ако говорим за индустриални мащаби, като производство на самолетни части или медицински импланти, обикновено използваме термина адитивно производство. Ако става въпрос за бързо прототипиране или хоби приложения, често използваме термина 3D печат.

Приложения:
• Бързо прототипиране: Създаване на прототипи за тестване на дизайн и функционалност.
• Персонализация: Производство на уникални или персонализирани продукти (например медицински импланти).
• Малки серии: Изработка на ограничен брой части, където традиционните методи не са икономически изгодни.
• Ремонт и поддръжка: Възпроизвеждане на резервни части на място.

Примери за адитивно производство:
• Медицина: 3D печат на зъбни протези, ортопедични импланти и органични модели.
• Автомобилостроене: Производство на леки и здрави части за автомобили.
• Космическа индустрия: Отпечатване на части за ракети и космически кораби.
• Моден дизайн: Персонализирани аксесоари и обувки.
• Строителство: Печат на бетонни структури и компоненти за сгради

По всяка отделна програма могат да кандидатстват единствено организации от страните-членки на ЕС, както и от трети страни, които са асоциирани към нея.

Исландия, Украйна, Северна Македония, Черна Гора и Молдова – Източник

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Украйна – Източник

Украйна и Молдова – Източник

Лице (юридическо или физическо), което е получател на финансови средства от органи на ЕС, държавата или от други институции. Всъщност чисто езиково двата термина (бенефициер и бенефициент) са противоположни (единият дава – а другият взема пари), но в рамките на програмите за финансиране между тях често се слага знак за равенство.

Често говорим за преки и крайни бенефициенти. В някои случаи, например проект за модернизация и придобиване на оборудване от фирма, те съвпадат – получател е все компанията – кандидат. Но при други проекти, е възможно една организация да получи средствата, с цел да извърши действия или услуги в полза на други лица или обществото като цяло. Тогава говорим за крайни бенефициенти, например: Агенцията по заетостта предоставя средства за квалификация и обучения; те се заплащат на обучителни организации (които стават директните получатели), но крайните бенефициенти, които се ползват от знанията, са безработни лица. Или: Агенцията за малки и средни предприятия получава средства от програма на ЕС, с които съфинансира разходи на МСП за участие в изложения в чужбина.

Постепенно, продължаващо (ongoing) вливане на капитал в предприятието. То се различава от класическото дялово финансиране, при което целият капитал необходим за бизнес начинание, се предоставя предварително от фонд или инвеститор/и. При evergreen финансирането дружеството получава капитал по установен график или когато възникне необходимост от средства.

Високотехнологични производства
С21 Производство на лекарствени вещества и продукти;
С26 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти;

Територии в България, чието социално-икономическо развитие е в най-голяма степен зависимо от добива и използването на въглища и свързаните с тях дейности. В Плана за справедлив преход те са определени като целеви региони за подкрепа, за да се смекчат икономическите и социалните ефекти от декарбонизацията и затварянето на въглищни мощности.

Планът разграничава:

• Основни въглищни региони – областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, в които са концентрирани основните въглищни находища и енергийни мощности.
• Засегнати общини – съседни територии, които също изпитват икономическо и социално въздействие от прехода и могат да получат подкрепа. Това са общините Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа.

Представлява огромни обеми от структурирани, неструктурирани и полу-структурирани данни, които са толкова големи и сложни, че не могат да бъдат обработвани ефективно с традиционните методи и инструменти за управление на данни. Те изискват специализирани технологии и алгоритми за съхранение, анализ и извличане на стойност от тях.

Общините в България се разделят условно на градски и селски в съответствие с това какъв е броят на населението им. Това разграничение е критерий за определяне на допустимите кандидати за финансиране по различните програми.

Основно Програма Развитие на регионите (ПРР) 2021 - 2027 г. подпомага градските общини, а Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023 - 2027 г. подпомага селските общини.

Разделението на общините и регионите на градски и селски намира отражение и в много други донорски програми, включително и на Европейско ниво.

Градските общини се подпомагат от ПРР и в тях се включват десетте големи и четиридесет по-малки общини, както следва:

• 10 големи градски общини (основни центрове на растеж): Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са подпомагани по Приоритет 1 на ПРР – за интегрирано градско развитие.

• 40 средни и по-малки градски общини: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков, Сандански. Те са подпомагани по Приоритет 2 на ПРР – за интегрирано териториално развитие на регионите.

Думата е заета от aнглийски (grant) и е навлязла широко в проектния език, поради своята краткост. Грант наричаме безвъзмездната помощ, паричната субсидия, която се предоставя на бенефициер за реализация на определен проект. Сума, която не се връща. Грантовете обикновено са публични средства (национален бюджет, европейски бюджет), разпределяни с отделни програми или частни дарения, набрани от фондове и фондации. За да бъде получена помощта, има множество условия. Те са конкретно описани в документацията, придружаваща всяка нова обява и покана за кандидатстване. Точно както банките и инвеститорите очакват възвръщаемост, така и организациите, предоставящи грантове, очакват срещу тях конкретни резултати и устойчиво въздействие. И техните условия стават все по-рестриктивни.

Групи от хора, които са в по-висок риск от бедност, социално изключване, дискриминация и насилие, отколкото общото население, включително, но и не само: етнически малцинства, мигранти, хора с увреждания, изолирани възрастни хора и деца. Те са хора в уязвимо положение.

Уязвимостта на хората да бъдат дискриминирани и маргинализирани е последствие от социалните, културните, икономическите и политическите условия, а не е присъщо качество на определени групи хора.

В тези групи се включват и хора в неравностойно положение на пазара на труда, вкл. младежи без професионален опит. Дефинирани са в чл.2, т.1, ал 4 на Регламент 2021/1057 от 24.07.2021 г.

Декарбонизацията е процес на намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, особено на въглеродния диоксид (CO2). Нейната цел е да се постигне глобална икономика с ниски емисии и да се постигне неутралност на климата чрез енергийния преход.

Енергийният преход е структурна промяна, която премахва въглерода от производството на енергия. Това е икономическа електрификация, основана на чисти алтернативни енергии, които излъчват само енергия, която земята може да абсорбира.

Теоретична демонстрация на даденa идея с цел да се удостовери нейната осъществимост и практически потенциал. Целта на този процес не е да определи дали за идеята (продукт или услуга) има пазарно търсене или кой ще е най-добрия метод на производство, а да се види дали тя може да бъде приложена в практиката.

Работещи модели за райони от достъпни, прилични, функционални жилища, които включват следните компоненти: дигитализация, решения за енергийна ефективност, възможност за съвместни ремонти, базирани на кръгови и модулни решения, достъп до здравни и социални услуги и др.

Достъпните квартали инкорпорират в себе си:
– иновативна интеграция на съществуващи сгради с нови сгради, чрез включване на мерки за енергийна ефективност по сгради или група подобни сгради;
– използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), с максимална употреба на местни ресурси (включително отпадна топлина, електричество и/или съхранение на топлина);
– инфраструктура за захранване на паркове от електрически превозни средства;
– ИКТ решения за подобрено управление на планирането, контрол и поддръжка на физическата градска инфраструктура и технологии в сградите, енергетиката и транспорта;
– оперативна съвместимост между софтуерните модули за ефективно управление на компоненти и информационни потоци, с внимание към сигурността и поверителността на данните;
– иновативни бизнес модели, демонстриращи минимални техническите и финансовите рискове за широкомащабни инвестиции.

Иновации, базирани на научни открития и инженерни пробиви, които решават сложни глобални проблеми. Те включват изкуствен интелект и машинно обучение (AI/ML), квантови технологии, фотоника и оптоелектроника, роботика и автоматизация, микроелектроника и полупроводници, биотехнологии и синтетична биология, нови материали и нанотехнологии, ядрени технологии (вкл. малки модулни реактори), разширена реалност и сензорика (AR/VR, IoT с научна основа), технологии за опазване на околната среда (напр. улавяне на въглерод, регенеративна агротехника), космически технологии и сателитни системи, киберсигурност със силна инженерна и научна основа и др.

За разлика от традиционните технологии, deep tech изисква дългосрочни инвестиции в научни изследвания, високоспециализирани екипи и сложна инфраструктура. Тези технологии имат потенциал за значимо въздействие върху индустрията, икономиката и обществото, като проправят пътя към нови индустриални революции и устойчиви иновации.

Терминът deep tech може да се използва и за фирма (най-често стартъп), която си е поставила за цел да осигури технологични решения, за които се изисква значителна научно-развойна дейност и да ги приведе до ниво на готовност за пускане на пазара.

Понятието е дефинирано в чл. 107, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това е помощ, предоставена от държава от ЕС или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки. Полученото финансиране по европрограмите от компании в ЕС (вкл. в България) е по същество държавна помощ и се отчита и контролира.

Държавната помощ може да бъде директна (когато са получени директно пари) или индиректна (когато няма директен трансфер на средства, но е получена икономическа изгода, напр. при участие в международни изложения, където част от разхода се поема от държавата, ползване на консултантски услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните. и др.). Държавна помощ може да бъде и отпускането на заеми при по-ниски лихвени проценти или др. облекчителни условия, предоставянето на гаранции по заеми при по-облекчени условия, капиталови субсидии, освобождаване от данъци, такси или спестяване на други разходи, предоставяне и получаване на услуги или доставки при условия, различни от пазарните и др.

Средствата от ЕФСУ са средства от:

• Европейския фонд за регионално развитие
• Европейския социален фонд плюс
• Кохезионния фонд
• Фонда за справедлив преход
• Средствата за финансиране на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР)
• Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
• Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“
• Фонд „Вътрешна сигурност“
• Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Тези средства се предоставят чрез програмите на Република България.

Към този финансов ресурс се включват и средствата от ЕФСУ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество.

То е главна цел на политиката на сближаване на ЕС – политика, насочена към проблеми, които надхвърлят националните граници и изискват намирането на общо решение и политика на обединени усилия за развитие на потенциала на съседни/близки територии.

През периода 2021—2027 г. Европейското териториално сътрудничество има четири компонента (направления, т.нар. програми INTERREG) с общ бюджет от приблизително 8 милиарда евро, разпределен по следния начин:

• Програми за трансгранично сътрудничество (Interreg A) – 5,8 млрд. евро. Целта по този вид програми е да се обединят усилията на регионите или местните органи на управление, които имат обща граница (сухоземна или морска), с оглед на развитието на граничните райони, на използването на техния неоползотворен потенциал за растеж и с цел предприемане на съвместни действия по идентифицираните общи предизвикателства. България получава финансиране по този компонент за изпълнението на 5 програми;
• Програми за транснационално сътрудничество (Interreg B) – близо 1,5 евро. Този вид програми обхващат по-големи транснационални територии и имат за цел да задълбочат сътрудничеството въз основа на действия, които насърчават интегрираното териториално развитие между националните, регионалните и местните структури в големите географски райони в Европа. Пример е Програма „Дунавски регион 2021 – 2027“;
• Програми за междурегионално сътрудничество (Interreg C) – 490 млн. евро. Програмите в тази сфера имат за цел да повишат ефективността на политиката на сближаване въз основа на действия, които насърчават обмена на опит между регионите по въпроси като: разработване и прилагане на програмите, устойчиво развитие на градовете и анализ на тенденциите за развитие в рамките на територията на ЕС. Пример е Програма ИНТЕРРЕГ Европа.;
• Програми за сътрудничество в най-отдалечените региони (Interreg D) – 281 млн. евро.

Повече за ЕТС-програмите можете да намерите тук. 

Означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:
– дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
– дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
– дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или съгласно разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
– дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

Предприятия, поддържащи някое от гореописаните взаимоотношения, посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.

Еднократните суми се прилагат като част от опростените разходи (SCOs) в програми на ЕС (напр. Horizon Europe  – „lump sum grants“, Erasmus+ и др.) и са въведени вече и в България. Това не отменя изискванията за спазване на правилата (вкл. приложими обществени поръчки, държавни помощи и др.) и поддържане на одитна пътека – необходимо е да се съхраняват доказателства за правилното изпълнение на дейностите/резултатите и съответствието с изискванията на договора/процедурата.

Съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 на Европейската комисия, „експериментално развитие“ означава придобиване, комбиниране и прилагане на вече съществуващи научни, технологични, търговски и други знания с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги – включително цифрови.

Този тип дейност е насочен към практическото прилагане на идеи и включва дейности като:

• разработване и изпитване на прототипи;
• създаване и тестване на пилотни проекти;
• демонстрация и валидиране на иновативни решения в среда, която наподобява реалните условия на работа;
• оформяне на концепция, планиране и документиране на нови продукти, процеси или услуги.

Експерименталното развитие често се прилага при технологии, които са в напреднал етап на разработка и имат нужда от доказване на своята приложимост в реална производствена или пазарна среда.

Пример: проектиране и тестване на прототип на „умен“ сензор за енергийна ефективност, разработване на пилотна система за управление на отпадъци чрез изкуствен интелект или демонстрационен проект за индустриална роботика.

ЕР може да включва и разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния продукт, когато тяхното производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрация.

Важно е да се отбележи, че експерименталното развитие не включва рутинни и периодични подобрения в съществуващи продукти, производствени линии, услуги или процеси – дори когато те водят до известни усъвършенствания.

В контекста на програмите за енергийна ефективност, декарбонизация и социална устойчивост, домакинства, определени като енергийно бедни, често получават приоритетен достъп до мерки за енергийно обновяване (саниране), безвъзмездна подмяна на уреди, целеви помощи за енергия, облекчени схеми за подкрепа чрез национални и европейски програми и др.

За целите на прилагането на тези мерки, в България е приета нормативна дефиниция на понятието в Закона за енергетиката и Наредбата за условията, реда и механизма за идентифициране на енергийно бедни лица (ДВ, бр. 12 от 2024 г.). Съгласно нея, едно домакинство се счита за енергийно бедно, когато след приспадане на стандартизирания разход за енергия от общия му доход, оставащата сума е по-ниска или равна на официалната линия на бедност. При оценката се вземат предвид:

• типът на жилището и неговите енергийни характеристики;
• стандартно годишно потребление на енергия (напр. 400 kWh/м² при ниска ефективност);
• пазарната цена на енергията – в зависимост от това дали потребителят е на регулиран или свободен пазар.

– Гражданска енергийна общност (citizen energy community) е дефинирана в чл. 2, т. 11 от Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Тя може да участва в широк спектър от енергийни дейности – от производство и доставка до съхранение, потребление, агрегация и предоставяне на енергийни услуги.

– Общност за възобновяема енергия (renewable energy community) е дефинирана в чл. 2, т. 16 от Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници. Тя се фокусира конкретно върху проекти за енергия от ВЕИ, като членовете ѝ трябва да се намират в географска близост до тези проекти.

Основатели и участници в енергийна общност могат да бъдат физически лица (граждани), микропредприятия, малки и средни предприятия, местни и регионални власти (включително общини), както и нестопански организации. Участието следва да е открито и доброволно, при автономност и ефективен контрол от страна на членовете.тива (ЕС) 2019/944 относно вътрешния пазар на електроенергия (чл. 2, т. 11).

В българското законодателство енергийните общности са регламентирани в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, като могат да бъдат учредени от граждани, фирми, общини или други заинтересовани страни под формата на сдружение с нестопанска цел, кооперация, търговско или гражданско дружество. Законът допуска учредяване без лиценз при определени условия, като основната цел остава предоставянето на местни екологични, икономически или социални ползи, а не генериране на печалба.

„Еразъм+“ е програмата на ЕС в областите на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2021-2027 г. Участниците в проектни дейности по програмата „Еразъм+“ трябва да са установени в държави – членки на ЕС или в трети държави, асоциирани към програмата. Някои действия, по-специално в областите на висшето образование, професионалното образование и обучение, младежта и спорта, са отворени и за участници от трети държави, които не са асоциирани към програмата. Специфичните условия за участие в проекти по програмата „Еразъм+“ зависят от конкретното действие.

Държавите – Членки на Европейския съюз (ЕС):
Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция

Трети държави, асоциирани към Програмата:
Северна Македония, Сърбия, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция.

Трети държави, които не са асоциирани към програмата, може да видите тук.

Продукти, софтуер или технологии, които имат както гражданско, така и военно приложение.

В контекста на политиките и програмите на ЕС изделията с двойна употреба са обект на специална регулация и контрол, като едновременно се насърчава тяхното развитие чрез инструменти за финансиране в областта на иновациите, сигурността и отбраната.

Примери за такива сектори и изделия:

• Електроника и ИКТ – чипове, криптографски софтуер, дронове;
• Материали – специални сплави, композити, керамика с висока устойчивост;
• Химия и биотехнологии – определени химикали, които могат да се използват и за промишлени цели, и за производство на оръжия;
• Енергетика – ядрени технологии, оборудване за производство или обогатяване на материали;
• Космически и авиационен сектор – сателитни технологии, навигационни системи, безпилотни апарати;
• Механика и машиностроене – прецизни инструменти, сензори, оптика.

В ЕС тези изделия се регулират със Списъка на продукти и технологии с двойна употреба (Annex I на Регламент (ЕС) 2021/821).

Разработен е от Интердисциплинарен консорциум (RWTH AachenUniversity, Technische Universitat Darmstadt, Fraunhofer Institute, German Research Center for Artificial Intelligence, TU Dortmund University, TUV SUD AG и др.). Моделът на зрялост описва шест нива (етапи) на цифрова трансформация, които предприятията преминават, за да постигнат пълноценна интеграция на технологии от Индустрия 4.0. Този модел помага на организациите да оценят текущото си състояние и да планират своя път към дигитализация. Етапите са: Компютеризация (Computerization), Свързаност (Connectivity), Видимост (Visibility), Прозрачност (Transparency), Предиктивна способност (Predictive Capacity), Адаптивност (Adaptability).

За повече информация прочетете тази статия.

Прогнозен график, съдържащ планираните за обявяване процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по конкретна програма, финансирана от Европейски фондове при споделено управление (ЕФСУ) за конкретна година.

ИГРП съдържа прогнозни дейности, разходи, бенефициенти, бюджети, срокове за обявяване и др. информация, когато е приложимо.

Съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014, „индустриални научни изследвания“ са планирани научни проучвания и експерименти, насочени към придобиване на нови знания и умения с цел разработване на нови или значително подобрени продукти, процеси или услуги.

Пример: изследване на нови материали за батерии с по-висока ефективност; разработване на методи за машинно обучение за медицинска диагностика; създаване на алгоритъм за управление на автономни превозни средства.

Индустриалните научни изследвания могат да включват:

• създаване и анализ на компоненти на сложни системи;
• конструиране на прототипи в лабораторна или симулирана среда;
• пилотни линии и експерименти, необходими за валидирането на технологии с потенциал за широко приложение.

Тези изследвания се използват основно за проверка на техническата осъществимост на идеи и за натрупване на знания, които да подготвят почвата за последващо експериментално развитие и внедряване в практиката.

Т.нар. „четвърта индустриална революция“ накратко казано е свързана с цифровизация на промишлеността. След Индустрия 1.0 (механизация, парна енергия, тъкачен стан), Индустрия 2.0 (масово производство, конвейерни линии, електрическа енергия), Индустрия 3.0 (автоматизация, компютри и електроника), Индустрия 4.0 (кибернетични физически системи, интернет на нещата, мрежи“) се превръща в неразделна част от световните производствени системи. Вече говорим за „интелигентни фабрики“, „умни продукти“ „интелигентни транспортни системи“, „интелигентни енергийни системи“, добавена и виртуална реалност в производството, big data и т.н.

Примери за компоненти на Индустрия 4.0 са:
роботика, ползване на цифрови облаци, дигитални близнаци, цифрово моделиране и симулиране на производствените процеси чрез виртуална реалност, интернет свързаност и взаимодействие на кибернетично-физически системи без участието на човека, обработка и анализ на големи информационни масиви и вземане на решения от изкуствен интелект, интелигентна автоматизация, масово производство на индивидуализирани продукти.

Според Европейската комисия, четвъртата вълна на индустриално развитие съвсем не е насочена само към производствените отрасли, тя има приложение във всички сектори на икономиката. Тя има потенциала да осигури на компаниите по-голям контрол върху процесите, например като увеличи възможностите им да адаптират продуктите към все по-индивидуализираните изисквания на клиентите. Това обхваща целия жизнен цикъл на продукта и несъмнено води и до подобряване на ефективността, растеж и по-високоплатени работни места.

Европейската комисия оценява, че предприятията в ЕС не използват пълноценно предимствата на съвременните технологии; подобни иновации са неравномерно разпределени между отраслите, между страните в ЕС и между МСП и големите дружества. Затова цифровата трансформация на бизнеса е един от четирите ключови приоритета, залегнали в европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., и към нея се насочват огромни публични ресурси.

В България нивото на дигитализация на бизнеса е под текущото средно равнище за ЕС. Само 47 % от българските МСП (линк към понятието) имат основно ниво на дигитална интензивност, като само 6 % от тях използват големи данни в сравнение с 14 % средно в ЕС. Делът на българските предприятия, въвели в дейността си облачни технологии (10 %) и изкуствен интелект (3 %) е едва около една трета от средното ниво за ЕС по същите показатели, което предполага значителен потенциал за растеж и развитие в тази област. (данните са от Националния доклад за България за 2023 г. относно Цифровото десетилетие – „Digital Decade Country Report 2023 Bulgaria“).

Виж още: Индекс на зрялост по Индустрия 4.0, Интернет на нещата (IoT), Адитивно производство.

За повече информация вижте:
– Индустрия 4.0: Защо да внедрим съвременни технологии в производството;
– Умни технологии (Smart Technologies) + IoT;
– Цифрови близнаци в действие;
– Big Data: ключовата технология за модерни бизнеси и организации

Иновационната стратегия дефинира пет тематични области, в които България както цяло и всеки отделен български регион, разполагат с конкурентно предимство и капацитет за т.нар. „интелигентна специализация“.

В практическо измерение, един продукт или метод се счита за иновативен, ако може да бъде защитен с патент, полезен модел или друг вид индустриална собственост.

Програмите правят разлика между дейностите по «разработване на иновации» и «внедряване на иновации». Обикновено те не се смесват в обща покана за кандидатстване, а се обявяват отделни процедури. Разработването е свързано с технологичното развитие на нови продукти, технологии и услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти, технологии или услуги (научноизследователска и развойна дейност). При внедряването вече говорим ниво на готовност на иновацията (продукт, процес) за реализация на пазара. От досегашния опит можем да споделим, че при разработване на иновации се финансираха разходи за труд, за външни специалисти, за изпитвания, за материали и оборудване за подготовка на прототип, помощ за регистрация на патенти и модели и т.н., а внедряването е по-скоро свързано със закупуване на оборудване и/или софтуер за производство на въпросната иновация, както и допълнителни технически или маркетингови услуги отново свързани с нея.

Тъй като програмите често реферират към тях, е добре да се знае, че при иновациите говорим за различни нива на технологична готовност:
TRL 1 – Формулирани основни принципи
TRL 2 – Формулирана концепция на технологията
TRL 3 – Експериментално доказване на концепция
TRL 4 – Технология, валидирана в лаборатория
TRL 5 – Технология, валидирана в релевантна среда
TRL 6 – Технология, демонстрирана в релевантна среда
TRL 7 – Прототип, демонстриран в работна среда
TRL 8 – Завършена и сертифицирана система
TRL 9 – Изпробвана система в работна среда

Съгласно определението на Европейската комисия, интегриран проект е този, който отговаря поне на едно от следните условия:

• включва различни сектори, например социален, икономически и екологичен;
• обхваща различни административни територии, например няколко общини;
• ангажира различни типове заинтересовани страни, като публични органи, частни субекти и неправителствени организации.

При интегрирания териториален подход се цели развитие на модел на партньорство и насърчаване на сътрудничеството между различни действащи лица на местно ниво. ИТИ проектите следва да имат по-стратегически и по-комплексен характер. От изключителна важност е общият интерес – целта на интегрираните проекти е да подкрепят инициативи, които носят полза общо за партньорите и за региона, а не отделни проекти с конкретна полза за всяка от отделните заинтересовани страни, партньори по проекта.

През периода 2021-2027 г. в България подходът ИТИ се реализира с финансиране от шест програми: водеща е Програма „Развитие на регионите“, а останалите пет са „Конкурентноспособност и иновации в предприятията“; „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“; „Образование“; „Околна среда“ и „Развитие на човешките ресурси“.

Стратегически документ, разработван на териториален принцип, който служи като рамка за инвестиции в даден регион, група общини или функционален ареал (напр. агломерация, граничен регион, селска зона и др.). Целта на ИТС е да предложи координирани действия и инвестиции в различни сектори – икономика, околна среда, социална инфраструктура и културно наследство – чрез интегриран подход и партньорство между различни заинтересовани страни.

Всеки регион за планиране в страната разполага с определен бюджет за изпълнение на своята стратегия, с който се финансира набор от мерки в изпълнение на стратегиите. Компетентните териториални органи, които отговарят за ИТСР съгласно изискванията на Регламента са регионалните съвети за развитие.

Важно е да се отбележи, че в много от случаите каскадното финансиране не разпределя директно пари, а осигурява на бенефициентите ваучери срещу които те могат да получат външни услуги до определена стойност или безплатен достъп за използване на различни съоръжения с цел извършване на тестове и т.н.

Това са финансови инструменти са хибрид между дълг (заем) и дялов капитал (акции). Те не дават пълните права на собственост, каквито има един акционер, но и не изискват гаранции, както при класически заем. Обикновено са свързани с по-висок риск, но и с потенциал за по-висока доходност.

Квази-дяловият капитал често се използва при финансиране на малки и средни предприятия, стартиращи фирми или проекти с висок растеж, когато инвеститорите не искат директно участие в управлението, но и не се задоволяват само с фиксирана лихва.

Формите на квази-дялов капитал могат да включват:
– Конвертируем заем – заем, който може да се превърне в дялово участие (акции) при определени условия.
– Подчинен заем – заем, който се изплаща след всички останали задължения в случай на несъстоятелност.
– Заеми с плащане, обвързано с печалбата – инвеститорът получава възнаграждение само ако предприятието реализира печалба.

Пример: Компания в сферата на зелените технологии търси 500 000 лв. за разширяване. Вместо да продава дялове или да тегли банков заем, привлича инвестиция под формата на конвертируем заем. Инвеститорът предоставя средствата срещу правото да ги превърне в 10% дялово участие след 2 години, ако фирмата постигне определен оборот. Ако не — заемът се връща с уговорена лихва. Това е квази-дялов капитал – инструмент с черти на и заем, и дял, но без пряко участие в управлението от първия ден.

Квази-дяловите инструменти повишават кредитоспособността на предприятието, защото се третират като част от капитала, а не като стандартен дълг. Това ги прави полезни и при съфинансиране по европейски програми, където се търси баланс между собствени средства и външен ресурс.

Ключовите компетентности осигуряват свързаност между личната, социалната и професионалната изява на хората. КК са динамично съчетание от знания, умения и нагласи, които трябва да се развиват през целия живот, започвайки от ранна възраст.

Определени са осем основни КК:
1. Езикова грамотност;
2. Многоезикова компетентност;
3. Математическа компетентност и компетентност в областта на точните науките, технологиите и инженерството;
4. Цифрова компетентност:
4.1. Базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно DigComp*);
4.2. Средно ниво (ниво 3 и 4 съгласно DigComp);
4.3. Напреднало ниво (ниво 5 и 6 съгласно DigComp);
4.4. Високоспециализирано ниво (ниво 7 и 8 съгласно DigComp);
5. Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене;
6. Гражданска компетентност;
7. Предприемаческа компетентност;
8. Компетентност за културна осведоменост и изява.
* В допълнение, DigComp – Рамката за дигитална компетентност за гражданите, идентифицира 21 специфични дигитални КК, разделени в 5 области, разпределени в осем нива на дигитални умения.

Развиването на КК се осъществява чрез различни подходи и в различни образователни, обучителни и учебни среди:
– В училище – интегрирано с обучението по учебните предмети.
– В университета (висшето образование) – учебни дисциплини; учебни практики; ориентационна седмица; мобилност (Еразъм+); Кариерен център.
– В институции за неформално образование – школи за чуждоезиково обучение; ЦПО и др.
– Самостоятелно (информално) учене – включване в групи за личен опит; общуване.
– Гражданско участие – доброволчество; младежки групи и общности; включване в кампании, проекти и инициативи в общността; работа по проекти.

а) концепцията съдържа проектна идея / проектни идеи с интегрирани мерки от различни сектори (здравеопазване, социални услуги, култура, образование, транспорт, жилищно настаняване, икономика, околна среда, туризъм);

б) концепцията съдържа проектна идея, в чиято подготовка и/или изпълнение участват в партньорство поне два от следните видове заинтересовани страни: публичен орган, частно-правен субект, юридическо лице с нестопанска цел;

в) концепцията съдържа проектна идея, изпълнявана в партньорство, която адресира нуждите на повече от една община;

г) концепцията съдържа проектни идеи, които се финансират от повече от една програма, съфинансирана от европейските фондове за споделено управление.

Концепции за ИТИ, които не отговарят на дефиницията за комбинирани концепции следва да докажат интегриран ефект и синергия с други проектни идеи на същата територия – напр. осъществени или в процес на реализация инфраструктурни проекти или бъдещи инфраструктурни или „меки“ мерки с осигурено финансиране (независимо от източника), за да бъдат допустими за участие в процедурата за подбор за концепции за ИТИ.

Комбинираните концепции за ИТИ се финансират с приоритет.

Средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ) се предоставят по програмите за настоящия програмен период 2021 – 2027 г. под формата на безвъзмездна финансова помощ (БФП), чрез:
1. подбор на проектни предложения;
2. директно предоставяне на конкретен бенефициент.
При процедура чрез директно предоставяне, безвъзмездната финансова помощ се предоставя само на кандидат, посочен в съответната програма, в документ, одобрен от Комитета за наблюдение на програмата, или в концепция за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), одобрена по съответния ред.

Примери за характеристики на една концепция:
– Структуриран формат с ключови елементи като цели, очаквани резултати и методология.
– Служи като „скелет“ за пълното проектно предложение.
– Включва основна логическа рамка и план за действие.

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Идеята е, когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Актуално за периода 2023–2027: В България са одобрени 97 МИГ с разширен обхват и бюджет около 350 млн. евро. Освен основния ресурс по Стратегическия план за развитие на земеделието, се предвижда и допълващо финансиране по отделни програми (при условията им и ако е заложено в стратегията): „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Развитие на човешки ресурси“, „Околна среда“ и „Образование“.

Режим „минимална помощ“ (известен още като „de minimis“) е дефиниран за първи път в Регламент (ЕС) № 1407/2013 и представлява помощ, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер. Той поставя ограничения в размера на помощта, която едно предприятие може да получи за определено време.

Регламент (ЕС) № 1407/2013 беше със срок на действие до края на 2023 г. От 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. действа Регламент (ЕС) № 2023/2831, по силата на който максималният размер на безвъзмездната помощ в режим на „минимална помощ“ (de minimis), за която се кандидатства по дадена покана за финансиране, заедно с други, вече получени минимални помощи от предприятието-кандидат, не може да надхвърля левовата равностойност на 300 000 евро за период от три последователни бюджетни години.

При отчитането й, помощта de minimis се счита за отпусната в момента, когато е налице законово право за получаване й от предприятието (напр. договор), а не от датата на фактическото й плащане.

Регламентът за минималната помощ въвежда и тавани за предоставяне на заеми или гаранции от публични средства, които са различни от тавана за минималната безвъзмездна помощ. Повече информация е налична тук.

Таваните на минималната помощ се прилагат за предприятия от всички сектори, с изключение на тези, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти и на продукти от риболов и аквакултури, където действат други регулации.

Те не се прилагат и в случаите на помощи за износ, а за т.нар. „услуги от общ интерес“ са валидни други, по-високи тавани (напр. за безвъзмездна помощ таванът е 500 000 евро), които са указани в Регламент (ЕС) № 2023/2832.

Регламентите за минималната помощ задължават държавите – членки на ЕС да следят за спазване на ограниченията като в срок до 2026 г. създадат централен регистър. В България подобен официален регистър съществува и сега, но той има само справочен характер, а отговорността за посочване на неверни данни се носи изцяло от бенефициера, като при кандидатстване той попълва декларация, в която се указват вече получените помощи. Данните се вземат от административните и счетоводни документи на фирмата.

На този етап няма указания дали отговорността за следене на помощта „de minims“ ще се прехвърли към държавата преди указания от ЕК срок (2026 г.)

Краткосрочен кредит (обикновено за срок до 1 година), който се използва временно като „мост“ до предоставянето на по-дългосрочен тип финансиране. В повечето случаи се предоставя срещу реализацията на одобрен проект, който ще бъде финансиран с безвъзмездна помощ (грант). Предназначен е за юридически лица, търговски дружества, публични и финансови институции, които имат необходимост от междинно краткосрочно финансиране или стартово финансиране.

Понятието е регламентирано със закон и всъщност говорим за четири отделни групи фирми:

Микропредприятия – компании със средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души + годишен оборот, който не превишава 2 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 2 000 000 евро.

Малки предприятия – средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души + годишен оборот, който не превишава 10 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 10 000 000 евро.

Средни предприятия – средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души + годишен оборот, който не превишава 50 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 43 000 000 евро.

Големи предприятия – всички останали.

Понятието обхваща целия процес на създаване и прилагане на нови знания, идеи и технологии – от първоначалното научно търсене до реалното им внедряване в практиката.

По смисъла на европейските регламенти НИРД включва два основни типа дейности:

НИРД обединява етапите от идеята до прототипа – от изследване на принципи, създаване на модели и алгоритми, до изпитване на решения в реална среда.
 

Примери за дейности в обхвата на НИРД са:

• разработване на нови материали и технологии;
• усъвършенстване на производствени процеси чрез автоматизация и дигитализация;
• създаване и тестване на прототипи в индустрията, ИКТ, здравеопазването и други сектори.
 

Научноизследователската и развойна дейност е ключов двигател на иновациите и заема централно място в европейските програми за конкурентоспособност, дигитална и зелена трансформация.

Ранен етап от финансирането на стартиращи компании чрез привлечени средства. Предоставя се от рискови инвеститори в замяна на дялов капитал.

Началният (seed) етап за набиране на капитал се разделя на серии A, B и C в зависимост от това колко е напреднала компанията, като пропорционално с развитието, расте и капиталът, който тя може да привлечете. Размерът на средствата може да варира от няколко хиляди до няколко милиона долара, в зависимост от нуждите на стартиращия бизнес и нагласата на инвеститорите за поемане на риск.

Финансиране от серия А (Series A funding) е етап, в който набраният капитал обикновено се използва за развитие на бизнес модела, продукта, наемане на нови служители, разходи за маркетинг и т.н. на този етап инвестицията се оценява на база потенциалът на бизнеса за растеж и скалиране. Средствата се предоставят от бизнес ангели, техни сдружения, фондове за рисков капитал, краудфъндинг (crowdfunding) платформи и др.

Финансиране от серия B (Series B funding) е етап за набиране на средства, в който компанията започва да търси инвестиции за целите на растежа и мащабирането (разрастването на пазара). На този етап тя вече има валидиран пазарен продукт и нарастваща клиентска база. Инвеститорите могат да са от същите групи, както при „Серия А“, но тук компанията вече може да привлече фонд, който инвестира в по-късен етап от развитието на бизнеса.

Финансиране от серия C (Series С funding) е по-късен етап от финансирането, използван за значително разширяване (scaling-up) чрез развитие на нови продукти, навлизане на нови пазари или придобиване на нови компании. Инвестициите на този етап са по-големи и идват от рискови капиталови фирми, частни инвестиционни фондове и инвестиционни банки. В този етап компанията вече не се счита за стартираща и често към финансирането от Серия C се реферира като към капитал за растеж (growth funding), тъй като е насочено към мащабиране на бизнеса.

Индикатор, който посочва доколко готов е даден продукт или услуга да бъде пуснат/а на пазара. Преди продуктът/услугата да бъдат пуснати за продажба, е нужно да се направи пазарно проучване, което да отговори на следните въпроси: Пазарът има ли нужда от този продукт/услуга? Дори и да има, сега ли е подходящото време да бъде пуснат на пазара? Продуктът/услугата решава ли някакъв реален проблем или задоволява ли някаква нужда на клиентите? Към момента те как решават този проблем/задоволяват тази нужда и защо биха искали да се прехвърлят към вашия продукт?

Това са само част от въпросите, на които трябва да отговорите. Колкото повече положителни отговори дадете на горните въпроси, толкова по-висока ще е оценката за готовността на продукта. Това е нужно, защото дори един продукт да е технически и технологично перфектен (да има най-високо ниво на TRL), той пак може да се провали на пазара.

В някои случаи, при подаването на проектно предложение има поставено изискване за това какво начално ниво на пазарна готовност трябва да има даден продукт, както и до какво крайно ниво трябва да достигне при приключването на проекта. Нивата на пазарна готовност са следните:
– MRL 1 – Наблюдава се нужда на пазара от продукта/услугата на основно ниво
– MRL 2 – Обоснована нужда за определен целеви пазар
– MRL 3 – Пазарната нужда е валидирана чрез предварителна демонстрация
– MRL 4 – Установени са атрибутите и характеристиките на продукта
– MRL 5 – Установени са цената, мястото на продажба и промоцията на продукта
– MRL 6 – Концепцията на продукта е тествана на целевия пазар. Удостоверен е размера на пазара
– MRL 7 – В тестовия период се демонстрира, че продуктът се приема на пазара
– MRL 8 – Характеристиките на продукта са валидирани на тестовия пазар
– MRL 9 – Продуктът е на пазара с доказани продажби.

Тематичните приоритетни оси на трансформацията, от които се ръководи осъществяването на инициативата НЕБ са:
– възстановяване на връзката с природата;
– възстановяване на усещането за принадлежност;
– отдаване на приоритетно значение на местата и хората, които имат най-голяма нужда от това;
– нуждата от дългосрочно и обхващащо целия жизнен цикъл мислене в индустриалната екосистема.

В България има два региона на ниво NUTS 1, шест региона на ниво NUTS 2 и двадесет и осем региона на ниво NUTS 3 (които съвпадат с областите). Разпределението на районите за планиране в България се определя от Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
– регион в преход (BG41 Югозападен регион (ЮЗР), (NUTS-2), който включва София град (столица); София област; Област Благоевград; Област Перник; Област Кюстендил;
– слабо развит регион (NUTS-2), който включва BG31 Северозападен регион, BG32 Северен централен регион, BG33 Североизточен регион, BG34 Югоизточен регион, BG42 Южен централен регион.).

Пет от шестте региона на ниво NUTS-2 в Европа, които са с най-нисък БВП (брутен вътрешен продукт) са в България. Изключение прави региона, в който попада София (Югозападен), който се счита за регион в растеж. Това е основната причина за по-ниския процент на финансиране по различните програми за компаниите от Югозападен регион.

Обвързаното с производството подпомагане е директна финансова помощ, предоставяна на земеделски стопани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС. То има за цел да създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство. Отпуска се само на сектори или региони, в които отделни видове селскостопански практики или дейности, особено важни по икономически, социални или екологични причини, срещат определени трудности.

Обвързаното подпомагане е под формата на годишно плащане и се предоставя в рамките на конкретни количествени граници и въз основа на определени площи и добиви или определен брой животни.

Подпомагането се предоставя за следните сектори и производства:
– зърнени култури,
– маслодайни семена,
– протеинови култури,
– бобови растения,
– лен,
– коноп,
– ориз,
– черупкови плодове,
– картофи за нишесте,
– мляко и млечни продукти,
– семена,
– овче и козе месо,
– говеждо и телешко месо,
– маслиново масло,
– копринени буби,
– сух фураж,
– хмел,
– захарно цвекло,
– захарна тръстика и цикория,
– плодове и зеленчуци и
– дървесни култури с кратък цикъл на ротация.

За по-подробно обяснение и практически примери вижте видеото на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерстовото на иновациите и растежа – вижте тук

Сертификат за качество, който Европейската комисия дава на проектни предложения, които са били подадени и оценени, че покриват качествените изисквания на съответния инструмент за финансиране на ЕС, но в крайна сметка не са били финансирани заради недостиг на бюджета по съответния конкурс. Той дава на тези проектни предложения възможност да получат средства от други финансови източници.

Печат за високи постижения се предоставя на проектни предложения по някоя от инициативите на програма Хоризонт – EIC Accelerator или EIC Transition (само за индивидуални МСП кандидати). Съответното проектно предложение автоматично получава Печат за високи постижения ако е оценено с 13 или повече точки (от общо 15), но не е финансирано поради недостиг на бюджета.

Всеки публичен орган или частна организация с възможности за осигуряване на финансиране може да избере да финансира проекти, получили печат за високи постижения. Самият факт, че даден проект е получил такъв сертификат означава, че е минал строгите критерии на оценяване на Европейската комисия, затова другите финансиращи организации няма нужда също да правят задълбочено оценяване на проекта, което значително улеснява процеса.

Повече информация за печатът за високи постижения може да намерите тук.

1. Цифрови и дълбоки иновации – напреднали полупроводници, изкуствен интелект, квантови технологии, сензори, автономни системи, високопроизводителни компютри;

2. Чисти и ресурсоефективни технологии (Net Zero) – възобновяеми източници, водород, CCS, интелигентни мрежи, алтернативни горива, енергийна ефективност, рециклиране на критични суровини и иновативни процеси за декарбонизация;

3. Биотехнологии – геномика, синтетична биология, клетъчни терапии, биомолекулен инженеринг, биопроизводствени процеси и биоинформатика.

Технология се счита за „критична“, ако е иновативна или стратегически значима, допринася за намаляване на зависимости (особено в областите енергия, дигитализация и здравеопазване) и има потенциал за широко икономическо въздействие. 

Повече за STEP и какво включват трите групи критични технологии вижте тук.

Как работи:

1. Банката и гарантът подписват рамково споразумение: кои кредити са допустими (напр. за зелени инвестиции, иновации), какви са лимитите, сроковете и условията.
2. След това банката отпуска множество кредити на крайни клиенти (фирми/организации) в рамките на тази схема.
3. Ако част от тези кредити не се обслужват, гарантът покрива договорена част от загубата, а банката поема останалата част. С други думи: рискът се „споделя“, вместо да е изцяло върху банката.

Практически ефект за клиента: Когато банката знае, че част от риска е гарантиран, тя по-често може да предложи по-облекчени условия спрямо стандартен кредит, например:

• по-малко обезпечение или приемане на по-гъвкави обезпечения;
• по-добра цена (по-ниска лихва и/или такси) в сравнение с кредит без гаранция;
• по-дълъг срок на погасяване или по-подходящ гратисен период;
• по-лесен достъп до кредит за компании, които иначе са „на ръба“ на банковите критерии (например по-кратка кредитна история, по-висок риск на проекта, нови пазари).

Точно кои облекчения ще има зависи от конкретния кредитен продукт на банката и от правилата на гаранционната схема.

• ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Сърбия
• ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Северна Македония
• ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Турция
• ИНТЕРРЕГ VI-A Гърция – България
• ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България
• ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион
• ИНТЕРРЕГ VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED)
• ИНТЕРРЕГ VI-С Европа
• ИНТЕРРЕГ NEXT Черноморски басейн
• ИНТЕРРЕГ VI-С УРБАКТ IV
• ЕСПОН 2030
• ИНТЕРАКТ ІV

• „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР)
• „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП)
• „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ)
• „Развитие на регионите“ (ПРР)
• „Техническа помощ“ (ПТП)
• „Образование“ (ПО)
• „Околна среда“ (ПОС)
• „Транспортна свързаност“ (ПТС)
• „Храни и основно материално подпомагане“ (ПХОМП)
• „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА)
• Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР)

За целите на финансиране от ЕС в обхвата на това понятие се включват следните определения (съгл. Регламент (ЕС) № 1379/2013):
– „продукти от риболов“ означава водните организми, получени в резултат на риболовна дейност, или продукти, получени от тях, изброени в Приложение I на регламента;
– „продукти от аквакултури“ означава водните организми във всеки етап от техния жизнен цикъл, получени в резултат на дейности, свързани с аквакултурите, или продукти, получени от тях, изброени в Приложение I на регламента.

Свързано с това е и понятието „първично производство на продукти от риболов и аквакултури“, което обхваща всички операции, свързани с риболова, развъждането или отглеждането на водни организми, както и дейностите в стопанството, или операции на борда, които са необходими
за подготовката на животно или растение за първата продажба, включително нарязване, филетиране или замразяване, както и първата продажба на прекупвачи или преработватели.

Примери за основни характеристики на един проект:
– Определени са цели и очаквани резултати;
– Описани са стъпки и действия за тяхната реализация;
– Изготвен е подробен бюджет и времеви график;
– Разпределени са ролите и отговорностите между участниците в изпълнението;

Примери за такива организации могат да са: държавни/регионални институти, университети и образователни институции, органи за управление на природни паркове и защитени територии, изследователски институти, държавни или общински музеи, изложбени галерии и др.

Форма на държавна помощ, разрешена по правилата на ЕС, която подпомага инвестиции в региони с по-ниски доходи или по-слабо икономическо развитие. В България допустимите области и процентите на интензитета на помощта се определят чрез Картата на регионалните помощи на ЕС, която посочва за кои територии и в какъв максимален размер могат да се отпускат инвестиционни стимули. Целта е да се насърчи създаване или разширяване на предприятия, внедряване на технологии и разкриване на работни места именно в тези по-уязвими региони на страната.

В Република България са общините, в които няма населено място с население над 30 000 души. За целите на финансирането по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони са обособени в два списъка, в зависимост от инвестициите, които се финансират.

За „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони“ могат да кандидатстват бенефициенти от 215 общини, в които няма населено място с повече от 15 000 жители.

За прилагане на подхода ВОМР и за „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ могат да кандидатстват бенефициенти от 237 общини, в които няма населено място с повече от 30 000 жители.

Списък 237 общини
Благоевград: Банско; Белица; Гърмен; Кресна; Разлог; Сатовча; Симитли; Струмяни; Хаджидимово; Якоруда; Гоце Делчев; Петрич; Сандански
Бургас: Камено; Малко Търново; Несебър; Поморие; Приморско; Руен; Созопол; Средец; Сунгурларе; Царево; Айтос; Карнобат
Варна: Аврен; Аксаково; Белослав; Бяла; Ветрино; Вълчи дол; Девня; Долни чифлик; Дългопол; Провадия; Суворово
Велико Търново: Елена; Златарица; Лясковец; Павликени; Полски Тръмбеш; Стражица; Сухиндол; Свищов; Горна Оряховица
Видин: Белоградчик; Бойница; Брегово; Грамада; Димово; Кула; Макреш; Ново село; Ружинци; Чупрене
Враца: Борован; Бяла Слатина; Козлодуй; Криводол; Мездра; Мизия; Оряхово; Роман; Хайредин
Габрово: Дряново; Трявна; Севлиево
Добрич: Балчик; Генерал Тошево; Добрич-селска; Каварна; Крушари; Тервел; Шабла
Кърджали: Ардино; Джебел; Кирково; Крумовград; Момчилград; Черноочене
Кюстендил: Бобов дол; Бобошево; Кочериново; Невестино; Рила; Сапарева баня; Трекляно; Дупница
Ловеч: Априлци; Летница; Луковит; Тетевен; Угърчин; Ябланица; Троян
Монтана: Берковица; Бойчиновци; Брусарци; Вълчедръм; Вършец; Георги Дамяново; Медковец; Чипровци; Якимово; Лом
Пазарджик: Батак; Белово; Брацигово; Сърница; Лесичово; Ракитово; Септември; Стрелча; Велинград; Панагюрище; Пещера
Перник: Брезник; Земен; Ковачевци; Радомир; Трън
Плевен: Белене; Гулянци; Долна Митрополия; Долни Дъбник; Искър; Кнежа; Левски; Никопол; Пордим; Червен бряг
Пловдив: Брезово; Калояново; Кричим; Куклен; Лъки; Марица; Перущица; Първомай; Раковски; Родопи; Садово; Сопот; Стамболийски; Съединение; Хисаря; Карлово
Разград: Разград; Завет; Исперих; Кубрат; Лозница; Самуил; Цар Калоян
Русе: Борово; Бяла; Ветово; Две могили; Иваново; Сливо поле; Ценово
Силистра: Алфатар; Главиница; Дулово; Кайнарджа; Ситово; Тутракан
Сливен: Котел; Твърдица; Нова Загора
Смолян: Смолян; Баните; Борино; Девин; Доспат; Златоград; Мадан; Неделино; Рудозем; Чепеларе
София – област: Антон; Божурище; Годеч; Горна Малина; Долна баня; Драгоман; Елин Пелин; Етрополе; Златица; Ихтиман; Копривщица; Костенец; Костинброд; Мирково; Пирдоп; Правец; Своге; Сливница; Чавдар; Челопеч; Ботевград; Самоков
Стара Загора: Братя Даскалови; Гурково; Гълъбово; Мъглиж; Николаево; Опан; Павел баня; Раднево; Чирпан
Търговище: Антоново; Омуртаг; Опака; Попово
Хасково: Ивайловград; Любимец; Маджарово; Минерални бани; Симеоновград; Стамболово; Тополовград; Свиленград; Харманли
Шумен: Велики Преслав; Венец; Върбица; Каолиново; Каспичан;

Никола Козлево; Нови пазар; Смядово; Хитрино
Ямбол: Болярово; Елхово; Стралджа; Тунджа

За целите на финансиране от ЕС в обхвата на това понятие се включват продуктите, изброени в Приложение I от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те могат да бъдат видени тук. Определението е от особена важност, защото служи за разграничение на това, от коя програма или фонд ще бъде предоставена помощ на стопани, отглеждащи такива продукти.

Свързано с горното е и понятието „първично селскостопанско производство“, което означава производство на продукти на почвата и на животновъдството, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на тези продукти. Тук не се включват продуктите от риболов и аквакултури, които са описани в друг регламент.

В този смисъл „преработка на селскостопански продукти“ означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по подготвяне на животински или растителен продукт за първата му продажба.

За семейна фирма (за целите на Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията) се счита предприятие, при което:
– повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от физическото лице, създало предприятието или придобило капитала (собствеността) му И минимум едно друго (различно) физическо лице участва официално в управлението на предприятието, като между двете лица съществува роднинска връзка,
ИЛИ
– повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от две или повече физически лица, създали предприятието или придобили капитала (собствеността) му, като между тях съществува роднинска връзка И минимум едно от тези лица или минимум едно друго (различно) физическо лице, с което всички лица, притежаващи повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието имат роднинска връзка, участва официално в управлението на предприятието,
ИЛИ
повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от физическото лице, създало предприятието или придобило капитала (собствеността) му И минимум едно друго (различно) физическо лице е назначено на трудов договор в предприятието, като между двете лица съществува роднинска връзка,
ИЛИ
– повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от две или повече физически лица, създали предприятието или придобили капитала (собствеността) му, като между тях съществува роднинска връзка И минимум едно от тези лица или минимум едно друго (различно) физическо лице, с което всички лица, притежаващи повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието имат роднинска връзка, е назначено на трудов договор в предприятието.

Според дефиницията на Европейската Комисия, приета през 1990 г., „социалната икономика“ е съставена от организации и предприятия, независими от държавата, които произвеждат търговски и нетърговски стоки и услуги със социална цел, които се характеризират с демократично
участие на техните членове, ползватели и работници, основават се на солидарност между членовете и не разпределят печалба за акционерите“.

Солидарната икономика е форма на икономическа дейност, при която парите като средство за оценка и плащане се заменят изцяло или частично от други процеси или споразумения. Солидарната икономика се отнася до ориентирани към нуждите социални, демократични и екологични подходи. Солидарно-икономическите проекти трябва основно да обслужват хората. Освен това често се основава на убеждението, че всеки човек е част от обществото, и че неговата работа е съществена част от човешкия прогрес.
 

Организация, чиято основна цел е да създава социална полза, като съчетава стопанска дейност с мисия за решаване на социални, икономически или екологични проблеми. Тези предприятия реинвестират значителна част от печалбата си за постигане на социални цели, като например осигуряване на заетост за уязвими групи, предоставяне на социални услуги или опазване на околната среда.

В България социалните предприятия могат да бъдат регистрирани под различни правни форми, включително търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации.

Вписването в регистъра позволява на социалните предприятия да се възползват от различни форми на подкрепа, включително отличителна сертификационна марка, улеснен достъп до общински имоти, финансово подпомагане и други мерки, насочени към насърчаване на социалната и солидарна икономика в страната.

В настоящия програмен период 2021 – 2027 г., земеделските стопанства се разделят на следните основни категории, в зависимост от техния икономически размер:
– Малко земеделско стопанство – стандартен производствен обем от над 8 000 до 30 000 евро, включително;
– Средно земеделско стопанство – стандартен производствен обем от над 30 000 до 170 000 евро, включително;
– Голямо земеделско стопанство – стандартен производствен обем над 170 000 евро.

Това диференциране има значение при определяне на условията за участие и финансиране на земеделските стопани.

От гл.т. на програмите за безвъзмездна помощ, стартиращи са всички компании с до 3 години финансова история. (до 3 приключени финансови години). За тях грантовото финансиране е силно ограничено, тъй като бизнесът се води рисков и може да няма реален измерим резултат от субсидията. Поради тази причина средствата по европрограмите, предназначени за насърчаване на стартиращи предприемачи, се насочват към кредитни или гаранционни схеми с по-добри от пазарните условия, които се управляват от банките и към фондове за рисков капитал.

Съкращението STEM (от англ. Science, Technology, Engineering, and Mathematics) в образованието обозначава изучаването на съвкупността от природни науки, технологии, инженерни науки и математика. Природните науки обединяват физика, биология, химия, астрономия, логика и статистика. Макар STEM да обозначава конкретните дисциплини, фокусът на STEM обучението е върху развиването на мисленето – математическо, логическо и инженерно. То се базира на интегриран подход и методика, която поставя ученика в центъра на обучението и насърчава ученето чрез проектно-базирано обучение, чрез преживяване, творчество и експериментиране.

STEM центровете са интегрирана съвкупност от специално създадени и оборудвани учебни пространства с фокус върху изучаването и прилагането на компетентности в областта на природо-математическите науки в държавните и общинските училища в страната. Всеки училищен STEM център трябва да включва промяна в следните елементи: Образователна среда (физическа среда и технологии); Учебно съдържание, Методи на преподаване, Организация и управление на училищните процеси.

Понятието включихме в нашия речник, защото Министерство на оборазуванието стартира мащабна програма за подкрепа за изграждане на STEM среда в българските училища. Вижте повече тук.

Инструмент, който помага за насочване на инвестициите към икономическите дейности, които са най-необходими за прехода в съответствие с целите на Европейската зелена сделка като:

• Създава референтна рамка за инвеститори и компании;
• Подкрепя компаниите в усилията им да планират и финансират своя преход;
• Предпазва от практики за Greenwashing (зелено измиване – лоши практики, при които един продукт се представя като екологичен, въпреки че всъщност не е така);
• Помага за ускоряване на финансирането на онези проекти, които вече са устойчиви, и тези, които имат нужда от подкрепа за преход към устойчивост.

Таксономията на ЕС позволява на компаниите да споделят обща дефиниция на икономически дейности, които могат да се считат за екологично устойчиви. Това са такива дейности, които „допринасят значително за поне една от целите на ЕС в областта на климата и околната среда, като в същото време не вредят значително на нито една от тези цели“:

• смекчаване на изменението на климата;
• адаптиране към изменението на климата;
• устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
• преход към кръгова икономика;
• предотвратяване и контрол на замърсяването;
• защита и възстановяване на водното биоразнообразие и на водните екосистеми.

Таксономията на ЕС задължава големите регистрирани на борсата компании с над 500 служители да оповестяват степента, в която техните дейности отговарят на критериите за устойчивост на таксономията. От 05.01.2023 г. влезе в сила Директива за корпоративното отчитане за устойчивост (CSRD), която задължи всички големи и малки дружества, вкл. МСП, да отчитат съответствието си с тези критерии. Първите компании ще трябва да приложат новите правила за при отчитането на финансовата 2024 г. за отчети, публикувани през 2025 г.

За постигане на по-голямо разбиране на таксономията на ЕС е създаден навигатор, който включва Таксономичен компас, Таксономичен калкулатор, Често задавани въпроси и Ръководство за потребители.

За да бъдат допустими за финансиране по някои от управляваните в България фондове и програми за безвъзмездна помощ, напр. Националния иновационен фонд, Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, проектите следва да предлагат иновации, попадащи в една от следните тематични области: Информатика и ИКТ (Информационни и комуникационни технологии); Мехатроника и микроелектроника; Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии; Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии; Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. Всяка от основните тематични области има подобласти, които могат да се видят тук.

Областите са изведени в т.нар. „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България 2021 – 2027“ (ИСИС).

Показва до каква степен то е насочено към високо или ниско технологични продукти. В зависимост от това Евростат обособява четири отделни групи на производството, в унисон с международната класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 2) и Код по КИД 2008:

Високо технологични – Производство на основни фармацевтични продукти и препарати, компютърни, електронни и оптични продукти и др.:

Средно-високо технологични – производство на химикали и химически продукти, електрическо оборудване, машини, МПС и друго транспортно оборудване;

Средно-ниско технологични – производство на кокс и рафинирани петролни продукти, каучукови и пластмасови изделия, основни метали, метални изделия (без машини и оборудване) и др.;

Ниско технологични – хранителни продукти и напитки, тютюневи изделия, текстил, дрехи, кожени изделия, продукти от дърво (вкл. мебели), хартия и др.;

Интензивни на знание нефинансови дейности – бизнес сектор.

Пълен списък на различните сектори може да видите тук.

Това са крайграничните области, които се намират в близост до границата със съседна държава.

В рамките на Европейското териториално сътрудничество (INTERREG), по отделни програми в трансграничните региони се цели да се провежда политика на сближаване, с цел разрешаване на проблеми, които надхвърлят националните граници, изискват намирането на общо решение и развиват с общи усилия потенциала на граничните територии в съответните две държави.

Трансграничните региони на България с нейните съседи са:

• България-Румъния: обхваща 8 области в България – Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра и 7 области в Румъния – Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца;
• България-Сърбия: обхваща 6 области в България – Видин, Монтана, Враца, София, Перник и Кюстендил и 7 области от Сърбия – Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня.
• България-Северна Македония: обхваща 2 области в България – Благоевград и Кюстендил и 3 района в Северна Македония – Североизточен, Източен и Югоизточен;
• България-Гърция: обхваща 4 области в България – Благоевград, Хасково, Смолян и Кърджали и 7 области в Гърция – Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Серес и Солун.
• България-Турция: обхваща 3 области в България – Бургас, Ямбол и Хасково и 2 провинции в Турция – Одрин и Къркларели.

Търговия със селскостопански продукт – виж Селскостопански продукти.

Съвременни решения, които използват интелигентни системи за събиране, анализ и управление на данни в реално време, с цел автоматизиране, оптимизиране и улесняване на различни процеси. Те са част от концепциите и инструментите в обхвата на Индустрия 4.0. Използват интернет и мрежи за комуникация, сензори, изкуствен интелект (AI), машинно обучение и т.н., за да предоставят по-добра ефективност, персонализация и устойчивост.

Те могат да извършват действия автоматично, без необходимост от човешка намеса; могат да събират и обработват големи обеми информация за оптимизация и предсказване на бъдещи събития, могат да се приспособяват към променящи се условия и изисквания и да взаимодействат с потребителите чрез приложения, гласови команди или интерфейси.

Примери за умни технологии:

• Умни домове: Устройства като термостати, осветление и домашни асистенти, които се управляват дистанционно и автоматично оптимизират енергийната ефективност.
• Умни фабрики: Машини, които се самообучават и оптимизират производствените процеси в реално време.
• Умни градове: Инфраструктура като умно осветление, системи за управление на трафика и водоснабдяване, които намаляват разходите и подобряват качеството на живот.

Организацията, която е натоварена с цялостната организация и управление на средствата по дадена програма. Управляващият орган организира процедури за набиране на проектни предложения, организира получаването на кандидатурите, тяхната оценка в съответствие с критериите за подбор на проекти по съответната програма, обявява крайните резултати от оценката, сключва договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с успешните кандидати, прави текущ мониторинг и оценка на проекта, разплаща средствата. Обикновено, при програмите с европейско финансиране, управляващ орган е дирекция в министерство или пък е държавна агенция, чиято дейност е свързана пряко със съответната програма. Например управляващ орган на новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа.

Вид производствени дейности, при които се използват иновативни технологии и авангардни материали, които осигуряват на крайния продукт висока добавена стойност. В процесите при този вид производство се използват технологии като изкуствен интелект, роботика, адитивно производство (3D принтиране), виртуална и обогатена реалност, блокчейн, big data (анализиране и извличане на информация от големи масиви данни) и др. Усъвършенстваното производство също така води до оптимизиране на процесите, създаване на продукти без дефекти, избягване или значително намаляване на отпадъците, промишленото замърсяване, консумацията на материали и използването на енергия.

По програмите с европейско финансиране все повече се подпомагат проекти за развитието и внедряването на такъв тип производствени практики.

Това са групи от обществото, които изпитват специфични затруднения да се включат активно на пазара на труда (и най-вече да си осигурят работа). Към тях се включват хора в неравностойно положение, вкл. с увреждания; деца под 18 г.; малцинства (в това число маргинализирани общности като роми); безработни и/или неактивни лица/младежи; лица в риск от отпадане или отпаднали от системата на образованието; лица без завършени класове от началния и/или прогимназиалния етап; неграмотни или слабо грамотни лица; лица, търсещи или получили закрила.

Във финансиращите програми с безвъзмездна помощ, управлявани в България, се въвеждат следните определения за двете понятия:
– Малки дружества със средна пазарна капитализация (Small Mid-Caps) – предприятия, които по финансови показатели са МСП (годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева), но средно списъчният брой на персонала им е до 499 служители (от 250 души до 499 души), като са взети предвид всички отношения на партньорство и свързаност с други предприятия.
– Дружества със средна пазарна капитализация (Mid-Caps) – предприятия, които по финансови показатели са МСП (годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева), но средно списъчният брой на персонала им е до 1 500 служители (от 500 души до 1 500 души), като са взети предвид всички отношения на партньорство и свързаност с други предприятия.

Европейската инвестиционна банка дефинира Mid-Caps като компании с персонал между 250 и 3000 служители. В препоръка на ЕК 2003/361/EC, чл. 1 от Анекс, Small Mid-Caps са дефинирани като фирми с до 499 служители, като този показател се изчислява по същата методика както при МСП, като в случая критериите, които се ползват при МСП по отношение на оборотите и капитала не се прилагат. Mid-caps и small mid-caps са всъщност част от големите предприятия, за които финансирането по европейските програми е доста по-ограничено.

Финансов инструмент в рамките на политиката на сближаване. Той има за цел да предоставя подкрепа на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от прехода към неутралност по отношение на климата. ФСП ще улесни прилагането на Европейския зелен пакт, чиято цел е до 2050 г. да направи Европейският съюз (ЕС) неутрален по отношение на климата.

ФСП предоставя предимно безвъзмездни средства. Специалната схема за преход в рамките на InvestEU привлича частни инвестиции. Европейската инвестиционна банка привлича публично финансиране.

Критериите за разпределение се основават на промишлените емисии в регионите с висок въглероден интензитет, заетостта в промишлеността и в добива на каменни и лигнитни въглища, производството на торф и битуминозни шисти, както и равнището на икономическо развитие.

Фондът за справедлив преход на ЕС разполага с общ бюджет от 17,5 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г. 7,5 милиарда евро са финансирани по линия на многогодишната финансова рамка, а допълнителни 10 милиарда евро са финансирани по линия на Next Generation EU.

На 21.12.2023 г. Eвропейската комисия одобри 1,2 милиарда евро за справедлив преход в България.

Териториите и дейностите, допустими за финансиране от ФСП се определят чрез териториални планове за справедлив преход. В България това са областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Идентичен виртуален модел на даден физически обект. За да бъде създаден такъв модел, физическият обект се оборудва със сензори, IoT устройства и друго подобно оборудване, чрез които се извличат данни за най-различни аспекти на продукта (размери, цвят, материали от които е направен, температура, произведена енергия и др.). Данните се предават към система, която ги обработва и създава идентично дигитално копие на обекта. Тъй като сензорите предават данни непрекъснато, промените се отразяват в дигиталното копие в реално време. Такъв цифров модел може да се използва за извършването на симулации, мониторинг на ефективността, засичане на проблеми в работата му, генерирането на идеи за неговото подобряване и др. дейности, които след това могат да се приложат на реалния физически обект.

Цифровите близнаци са една от технологиите по Индустрия 4.0. Тя намира приложение в производството, здравеопазването, управлението на сгради и инфраструктура, логистиката, енергетиката и много други области.

Цифровите близнаци улесняват предприемачите в научноизследователските дейности при създаването на нов продукт като им позволяват да видят как работи даден прототип, какви грешки и дефекти има и как може да се подобри преди да бъде пуснат за серийно производство. Те помагат на фирмите да повишат ефективността, да подобрят качеството на продуктите и услугите си и да намалят разходите чрез прогнозиране на проблеми, оптимизиране на процеси и разработване на иновации.

Цифровите близнаци са ключов инструмент за управление на градската инфраструктура и планиране на средата, включително транспорт, енергийни системи и реакция при извънредни ситуации.

Примери за продукти и системи, за които са подходящи цифрови близнаци:
– механично сложно устроени продукти: автомобили, влакове, самолети, големи двигатели, комплексни машини и др.;
– големи обекти: сгради, мостове и други мащабни инженерни обекти;
– промишлени системи и поточни линии;
– соларни централи;
– мониторинг на здравните индикатори на пациент;

Вижте повече в нашата статия.

Това са юридически и физически лица, които притежават права и задължения и ги придобиват чрез своите управителни органи. Юридическите лица могат да бъдат както търговски дружества, така и сдружения с нестопанска цел.

• Търговските дружества са предприятия, които се занимават с дейности с цел реализиране на печалба. Те са търговски дружества и кооперации (с изключение на жилищностроителните кооперации).
• Сдруженията с нестопанска цел са организации, които съществуват с конкретна цел, различна от реализиране на печалба. Към тях често се реферира като НПО (неправителствени организации). В България в общия случай те се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като организации в обществена или частна полза.

Организациите в здравния и образователния сектор, както и тези в сферата на културата, се класифицират като публични или частни, в зависимост от собствеността и начина им на управление. Извън описаните, съществуват и частни случаи, при които статута на публична или частна огранизация следва да се определя след анализ.