Форма на финансиране, при която на бенефициента се предоставя фиксирана стойност, договорена предварително, срещу постигане на конкретни, измерими резултати. Този подход представлява опростен метод за определяне на допустимите разходи и се прилага все по-често в рамките на европейските програми за финансиране. При този тип финансиране не се извършва детайлна верификация на реално направените разходи. Вместо това, разходите се считат за допустими само, ако е изпълнен изцяло договореният резултат. Ако дейността е изпълнена частично или не е изпълнена, изплатимата сума е нула, независимо от направените усилия или реални частични дейности.

Пример: ако изпълнител по проект трябва да предостави дадена услуга срещу еднократна сума и не успее да изпълни всички договорени елементи, не се изплаща частично възнаграждение – съответният разход се счита за недопустим изцяло.

Предимствата на този метод са, че се намалява административната тежест при отчитане и се фокусира вниманието върху резултатите, а не върху фактури и счетоводни документи. От друга страна при непълно изпълнение на проекта финансирането може да бъде загубено изцяло.