На 21 януари 2022 г.  беше проведено информационно събитие, насочено към новата Обща селскостопанска политика  (ОСП) на Европейския съюз, чието прилагане ще стартира от 2023 г. Какви екологични и социални цели има тя, на какъв етап е България и какво ще се промени за сектора?

Представяме ви акцентите:

Какво е валидно за всички държави-членки? Какво остава от досегашното статукво и какво се променя?
- Най-голямата промяна, която настъпва с новата политика, е въвеждането на т.нар. Стратегически планове. Това е се прави за първи път, като целта е всички механизми и интервенции да  се обединят в едно (например, няма да има отделна пчеларска програма, тя ще бъде част от Стратегическия план). Положителната страна на този подход е, че ще има по-добра свързаност и допълване между отделните финансови инструменти, налични за прилагане на ОСП
- Няма да има значителни промени по директните плащания, от гл.т. на законодателството; но ще има по-голяма гъвкавост от гл.т. на това как точно те да бъдат прилагани
- Запазва се т.нар. „обвързаната подкрепа“ – насочено подпомагане на определен тип производства
- Запазва се възможността държавите – членки да прилагат преразпределителното плащане. Целта е, когато има по-голяма поляризация в размера на стопанствата и прекалено голяма част от средствата отиват в големите стопанства, в тези случаи да се даде възможност средствата да се пренасочват към малките стопанства
- Ще има силен натиск от Европейската комисия към държавите-членки за фокус върху големите приоритети на ниво Европа, напр. по теми като екологизация и дигитализация на стопанствата
- Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) ще бъдат увеличени на 10. Запазват се някои отстъпки по отношение на малките стопанства (до 10 ха) по ДЗЕС 7 и 8 - те няма да са задължени да прилагат разписаните там сеитбооборот и процент на площите, които са с непродуктивни цели.
- Досегашната Схема за единно плащане на площ (СЕПП) вече ще се нарича Основно подпомагане на доходите за устойчивост
- Ново в аграрната политика на Евросъюза е т.нар. „социалната условност“- това е зачитане на условията за труд от страна на земеделските стопани и в случай на нарушаване на тези условия, ще се прилагат санкции и намаляване на плащанията (договорен е преходен период до 2025 г.)

Кои са акцентите в Националния стратегически план на България? (все още в процес на разработка)?
Завършена е макро-рамката на Стратегическия план. По него ще има два основни стълба на подкрепа:
- Първи стълб включва директните плащания; обвързаната подкрепа и еко-схемите, които ще бъдат доброволни за изпълнение. Тук ще има 3% за млади фермери; 13% за обвързана подкрепа; 2% за протеинови култури; 25% от ресурса ще е за еко-схеми. Към момента в първи стълб са планирани 37 отделни интервенции (програми).
- Втори стълб включва инвестиционните мерки; подкрепа за агро-екология, биологично производство, както и политики като „От фермата към трапезата, Стратегията за биоразнообразието и т.н., както и финансовия ресурс за развитие на неземеделски дейности в селата, проектите, които ще се финансират чрез Местните инициативни групи (МИГ) и финансирането за общините. 35% от ресурса ще е за екологизация на сектора. Към момента тук са предвидени 40 интервенции.

Поставя се силен фокус върху:
- малки производители, малки и средни земеделски стопанства
- млади земеделци
- чувствителните сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство и трайни насаждения
- сътрудничество между малки, средни и големи стопанства чрез комплексен подход за подкрепа за създаване на кооперативи.

Цел е да има гарантирани бюджети за:
- малките производители
- чувствителните сектори (секторите птицевъдство и свиневъдство са промишлени сектори според Европейската комисия, т.е. не могат да бъдат приоритизирани като „чувствителни“).

Предвижда се още:
- По инвестиционните мерки (популярните от сегашния период 4.1 и 4.2) се планира допълнителна подкрепа и от Плана за възстановяване и устойчивост. Предвижда се конкурси по инвестиционните мерки да се обявяват всяка година. Най-вероятно обаче ще се повиши изискването за собствено съфинансиране на ново проект.
- По всички интервенции, където това е възможно, са предвидени средства за напояване, вкл. за израждане на хидро-мелиоративни съоръжения в стопанствата.
- Запазва се специалната подкрепа, която има и до момента за сектор пчеларство, лозаро-винарски, плодове и зеленчуци, но те се интегрират в Стратегическия план). Създадена е и специална интервенция за сектор „Мляко“, разработена е и стратегия за сектор розопроизводство и розопреработка.

В процес на обсъждане е създаването на т. нар. „Трети стълб”, който ще бъде под формата на взаимоспомагателен фонд, или Фонд за гарантиране на риска. С него ще се гарантират минималните доходи на земеделски производители в случай на зарази или кризи; ще е механизъм за държавата да оказва подкрепа на пазари, както и при нужда от гаранции за международни инвестиции или международни пазари и др.
Желанието на земеделското министерство е да постави силен акцент върху по-добра информираност и улеснен достъп до по-адекватна, предварителна информация за предстоящите мерки за кандидатстване; ще има специални мерки за консултиране и обучение по схемите за финансиране.

Какви са стъпките от тук нататък?
Всички държави – членки следва да внесат за оценка и одобрение от Европейската комисия своите национални стратегически планове. Това трябваше да се случи до 31 декември 2021 г., но към този момент няколко държави все още не са внесли своите планове. България подаде стратегическия си план в края на февруари 2022 г.
Предвидено е да се извърши едновременна оценка на всички планове. Предварителният график е до края на месец март 2022 г.  да бъде дадена първата предварителна оценка, а до юни 2022 г. комисията да приключи окончателно, за да могат националните власти да се подготвят с необходимото законодателство и информационни кампании.
Макар одобрен през 2022 г., Стратегическият план ще се променя допълнително в синхрон с новите законодателни актове, които приема Евросъюза.

Елеонора Иванова, ФИНИНФО.БГ ЕООД