/

Полезно

РЕЧНИК НА ПРОЕКТНИТЕ ПОНЯТИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

25.07.2022

Отдавна имахме идея да съберем на едно място всички понятия, които се използват масово в програмите за финансиране, и тези, с които Европейската комисия основно обвързва предоставянето на възмездна или безвъзмездна подкрепа за проекти на компании, общини, министерства, училища, болници, нестопански сектор.

Започваме да редим „Речник на проектните понятия в българския език“.

Започваме с по-популярните, които са и първи по важност. Следете ни, ще добавяме нови и нови термини, които постепенно ще подредим по азбучен ред.

 

МСП – Малки и средни предприятия (на англ. SME). Понятието е регламентирано със закон и всъщност говорим за четири отделни групи фирми:

Микропредприятия – компании със средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души  + годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв.  и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души + годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
Средни предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души + годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
Големи предприятия – всички останали. 

Това са най-конкретните характеристики, които понякога дори опростяваме само до броя на персонала на фирмата. В много от случаите, обаче, определянето на статута на МСП не е никак лесно дори за опитен юрист или счетоводител. Причините са редица условности, като например свързаност между предприятията, промяна на данните от една година спрямо друга и т.н. А точното определяне е от особена важност! МСП са основните получатели на финансова подкрепа и по европейски, и по национални програми; за тях имат специални кредитни продукти Българската банка за развитие, търговските банки... Неправилно определен статут (т.е. извън обхвата на МСП) може да ви струва пари и време, защото проект по програма само за МСП, подаден от компания, което не отговаря на условията, ще бъде отхвърлен по чисто административни причини! Затова препоръчваме при по-сложни казуси да се обърнете към специалист. 

 

Бенефициент (също бенефициер, на англ. beneficiary) – лице (юридическо или физическо), което е получател на финансови средства от органи на ЕС, държавата или от други институции. Всъщност чисто езиково двата термина са противоположни (единият дава – а другият взема пари), но в рамките на програмите за финансиране между тях често се слага знак за равенство. Тъй като ние правим проектен, а не езиков речник на термините, приемаме, че в общия случай и двете понятия означават организацията, компанията, общината и т.н., която кандидатства по програма за финансиране и в случай на успех, тя ще сключи договора за безвъзмездна помощ и ще получи средствата при условията, определени за това.   

Често говорим за преки и крайни бенефициенти. В някои случаи, например проект за модернизация и придобиване на оборудване от фирма, те съвпадат – получател е все компанията – кандидат. Но при други проекти, е възможно една организация да получи средствата, с цел да извърши действия или услуги в полза на други лица или обществото като цяло. Тогава говорим за крайни бенефициенти, например: Агенцията по заетостта предоставя средства за квалификация и обучения; те се заплащат на обучителни организации (които стават директните получатели), но крайните бенефициенти, които се ползват от знанията, са безработни лица. Или: Агенцията за малки и средни предприятия получава средства от програма на ЕС, с които съфинансира разходи на МСП за участие в изложения в чужбина. 

 

Грант - думата е заета от aнглийски (grant) и е навлязла широко в проектния език, поради своята краткост. Грант наричаме безвъзмездната помощ, паричната субсидия, която се предоставя на бенефициер за реализация на определен проект. Сума, която не се връща. Грантовете обикновено са публични средства (национален бюджет, европейски бюджет), разпределяни с отделни програми или частни дарения, набрани от фондове и фондации. За да бъде получена помощта, има множество условия. Те са конкретно описани в документацията, придружаваща всяка нова обява и покана за кандидатстване. Точно както банките и инвеститорите очакват възвръщаемост, така и организациите, предоставящи грантове, очакват срещу тях конкретни резултати и устойчиво въздействие. И техните условия стават все по-рестриктивни. 

 

Управляващ орган (също Договарящ орган, на англ. Contracting Authority) - организацията, която е натоварена с цялостната организация и управление на средствата по дадена програма. Управляващият орган организира процедури за набиране на проектни предложения, организира получаването на кандидатурите, тяхната оценка в съответствие с критериите за подбор на проекти по съответната програма, обявява крайните резултати от оценката, сключва договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с успешните кандидати, прави текущ мониторинг и оценка на проекта, разплаща средствата. Обикновено, при програмите с европейско финансиране, управляващ орган е дирекция в министерство или пък е държавна агенция, чиято дейност е свързана пряко със съответната програма. Например управляващ орган на новата програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа. 

 

Интензитет на помощта - брутният размер на безвъзмездна помощ, която се предоставя по даден програма и/или е записан в договора за финансиране на проекта, изразен като процент от всички допустими (приети) разходи, преди приспадането на данъци или други такси, ако има такива. Т.е. това е съфинансирането от програмата, на което могат да разчитат кандидатите за получаване на помощта. Пример: По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, един проект на стойност 100 000 лв, подаден от малко предприятие, може да разчита на подкрепа от програмата до 50% (интензитет на помощта) от всички предвидени разходи, т.е. до макс. 50 000 лв.

 

Държавна помощ - понятието е дефинирано в чл. 107, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това е помощ, предоставена от държава от ЕС или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки. Полученото финансиране по европрограмите от компании в ЕС (вкл. в България) е по същество държавна помощ и се отчита и контролира.

Държавната помощ може да бъде директна (когато са получени директно пари) или индиректна (когато няма директен трансфер на средства, но е получена икономическа изгода, напр. при участие в международни изложения, където част от разхода се поема от държавата, ползване на консултантски услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните. и др.). Държавна помощ може да бъде и отпускането на заеми при по-ниски лихвени проценти или др. облекчителни условия, предоставянето на гаранции по заеми при по-облекчени условия, капиталови субсидии, освобождаване от данъци, такси или спестяване на други разходи, предоставяне и получаване на услуги или доставки при условия, различни от пазарните и др.

Категориите „държавната помощ“ са законово регламентирани и е важно да се знаят, защото в зависимост от това какъв „режим на държавна помощ“ се прилага по една програма, това води до известни ограничения за кандидатите. (вижте напр. „минимална помощ“).

 

Минимална помощ - Режим „минимална помощ“ (известен още като „de minimis“) е дефиниран в Регламент (ЕС) № 1407/2013 и е най-често срещан в програмите с европейско финансиране. Той поставя ограничения в размера на помощта, която едно предприятие може да получи за определено време. Максималният размер на помощта по режим „минимална помощ“ (de minimis), за която се кандидатства по дадена покана за финансиране, заедно с други, вече получени минимални помощи от предприятието-кандидат, не може да надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро за период от три бюджетни години (двете предходни плюс текущата година). В случая на предприятие, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка, това ограничение е съответно левовата равностойност на 100 000 евро.

При всяка програма по режим „минимална помощ“ се попълва декларация, в която се указват вече получените помощи. Данните се вземат от административните и счетоводни документи на фирмата. В България съществува и официален регистър, който може да бъде ползван за сравнение, но не и да се разчита изцяло на него, тъй като отговорността за посочване на неверни данни се носи изцяло от бенефициера.

Важно е да се знае, че има и някои допълнителни ограничения, вкл. е нужно да се обследват и всички свързани предприятия или по-точно „предприятията, с които предприятието-кандидат образува „едно и също предприятие“ (по смисъла на чл. 2, пар. 2 на Регламент (ЕС) № 1407/2013).

Неправилно декларираните данни могат да доведат до санкции или отхвърляне на проекта. Препоръчваме в случая да се ползва опитен експерт или юрист.

 

Фирми със средна пазарна капитализация (mid-caps) и малки фирми със средна пазарна капитализация (small mid-caps) – за разлика от понятието „малко и средно предприятие“ тези две понятия не са регламентирани в български закон. Европейската инвестиционна банка дефинира mid-caps като компании с персонал между 250 и 3000 служители. В препоръка на ЕК 2003/361/EC, чл. 1 от Анекс, small mid-caps са дефинирани като фирми с до 499 служители, като този показател се изчислява по същата методика както при МСП, като в случая критериите, които се ползват при МСП по отношение на оборотите и капитала не се прилагат. Mid-caps и small mid-caps са всъщност част от големите предприятия, за които финансирането по европейските програми е доста по-ограничено.

От настоящия 7-годишен финансов период, обаче, в някои от програмите тези категории предприятия ще са допустими бенефициери, за разлика от наистина големите. Можете да намерите понятията вече в Плана за възстановяване и устойчивост, в Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията, както и в някои от кредитните продукти на банките. Важно е да се знае, че на национално ниво, в програмните документи, като mid-caps се определят фирмите с персонал до 1000 души (а не до 3000, както е в Европа).

 

Иновация по смисъла на програмите за безвъзмездна помощ, управлявани в България, иновацията е нова технология, производство на нов или значително подобрен продукт, нов процес или метод на производство, вкл. нови маркетингови или организационни процеси. Продуктова иновация е стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване. Производствена (процесна) иновация е нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта, напр. нова технология, нов или значително подобрен метод на производство и/или производствено оборудване и т.н. Маркетингова иновация е нов метод за маркетинг, включително на значителни изменения в дизайна или опаковката на продукта, неговото складиране, реклама на пазара или в определянето на неговата продажна цена. Организационна иновация е нов организационен метод в търговската практика на фирмата, в организацията на работните места или външните връзки

В практическо измерение, един продукт или метод се счита за иновативен, ако може да бъде защитен с патент, полезен модел или друг вид индустриална собственост.

Програмите правят разлика между дейностите по «разработване на иновации» и «внедряване на иновации». Обикновено те не се смесват в обща покана за кандидатстване, а се обявяват отделни процедури. Разработването е свързано с технологичното развитие на нови продукти, технологии и услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти, технологии или услуги (научноизследователска и развойна дейност). При внедряването вече говорим ниво на готовност на иновацията (продукт, процес) за реализация на пазара. От досегашния опит можем да споделим, че при разработване на иновации се финансираха разходи за труд, за външни специалисти, за изпитвания, за материали и оборудване за подготовка на прототип, помощ за регистрация на патенти и модели и т.н., а внедряването е по-скоро свързано със закупуване на оборудване и/или софтуер за производство на въпросната иновация, както и допълнителни технически или маркетингови услуги отново свързани с нея.

Тъй като програмите често реферират към тях, е добре да се знае, че при иновациите говорим за различни нива на технологична готовност:
TRL 1 - Наблюдение на основни принципи
TRL 2 - Формулиране на концепцията на технологията
TRL 3 - Изследване и експериментално доказване на концепция
TRL 4 - Лабораторно потвърдена концепция
TRL 5 - Технология, валидирана в релевантна среда
TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда
TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда
TRL 8 - Завършена и сертифицирана система
TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда

За да бъдат допустими за финансиране по управляваните в България програми, проектите следва да предлагат иновации, попадащи в една от следните тематични области: информатика и ИКТ; мехатроника; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативни и рекреативни индустрии; чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. Тези области за изведени в т.нар. „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България 2021 - 2027“ (ИСИС).

 

Доказателство на концепция (Proof of concept, PoC) - теоретична демонстрация на даденa идея с цел да се удостовери нейната осъществимост и практически потенциал. Целта на този процес не е да определи дали за идеята (продукт или услуга) има пазарно търсене или кой ще е най-добрия метод на производство, а да се види дали тя може да бъде приложена в практиката.

 

Минимално жизнеспособен продукт (minimum viable product, MVP) - работна версия на продукта, която има достатъчно характеристики, за да може да бъде използвана от клиенти, които след това да дадат обратна връзка с предложения за неговото подобряване. MVP по своята същност е продукт, който въпреки, че няма всички финални функции или характеристики, е готов да бъде пуснат на пазара, за разлика от прототипа, който е продукт с грешки, които трябва да бъдат изчистени преди да бъде готов за продажба.

 

Очаквайте следващите попълнения в нашия речник!

 

Елеонора Иванова, основател на Fininfo.BG