×

Полезно

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА ПРОЕКТНИТЕ ПОНЯТИЯ

Обновена на: 30.10.2023 30.11.2022

Тук събираме на едно място понятията, които се използват най-често в програмите за финансиране, и тези, с които Европейската комисия основно обвързва предоставянето на възмездна или безвъзмездна финансова подкрепа за проекти на компании, общини, министерства, училища, болници, нестопански сектор. 

Термините са подредени по азбучен ред. Следете ни, ще добавяме непрекъснато нови, които известно време ще са в син цвят, за да е ясно, че са последно добавени.


А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | ЗИ | Й | К | Л | МН | О | ПРСТУФ | Х | ЦЧ | Ш | Щ | Ъ | Ь | Ю | Я


Асоциирани държави – при кандидатстване чрез подаване на проектно предложение по програмите на централизирано управление от ЕК, кандидатите трябва да се съобразяват с критериите за допустимост, като един от тях е държавата, в която е базиран кандидатът. По дадена програма на европейско ниво могат да кандидатстват единствено контрагенти от страните-членки на ЕС, както и от трети страни, които са асоциирани към съответната конкретна програма.

По-долу осигуряваме списък с различните програми и асоциираните към тях трети страни. Всяка от изброените програми е отворена и за страните от ЕС, вкл. и за България:

Хоризонт 2020: Исландия, Норвегия, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Турция, Израел, Молдова, Швейцария, Фарьорски острови, Украйна, Тунис, Грузия, Армения - Източник

Хоризонт Европа: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Фарьорски острови, Грузия, Исландия, Израел, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Тунис, Турция, Украйна, Мароко и Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия (която може да участва във всички части на Хоризонт Европа, с изключение на EIC Accelerator). Очаква се Южна Корея да се присъедини към програмата през 2025 г. Важно: Повечето покани по Хоризонт Европа са отворени и за участници извън държавите от ЕС и асоциираните към програмата държави, освен ако не са посочени изрично в условията на съответната покана като недопустимиИзточник

LIFE: Исландия, Украйна, Северна Македония и Молдова - Източник

- Единен пазар (Single Market programme): Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Турция, Украйна, Черна гора и Северна Македония, Косово и Босна и Херцеговина - Източник

Механизмът за свързване на Европа (Connecting Europe Facility): Украйна и Молдова - Източник

Граждани, равенство, права и ценности (Citizens, Equality, Rights and Values Programme): Към момента няма трети страни, участващи по програмата, но има заявен интерес от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Черна гора и Украйна – Източник

Творческа Европа (Creative Europe): Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Следните държави участват частично, т.е само в определени подпрограми – Косово, Грузия, Тунис, Армения и Украйна. Турция все още води преговори за участие в програмата - Източник

- Цифрова Европа (Digital Europe): Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Украйна, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция - Източник

 

Асоциирани партньори (associated partners) – това са организации, които участват в даден проект, но не получават пари директно от програмата, както и не влагат собствени средства, затова няма нужда да бъдат одобрявани при кандидатстване. На тях единствено могат да им се възстановят разходи за пътувания и настаняване от бюджета на проекта (напр. при участие на партньорски срещи/обучения или други събития) като това се прави от средствата на някой от преките бенефициенти. Асоциираните партньори могат да са част от т.нар. "крайни бенефициенти" по проекта или да са организации, на които се разчита за популяризират проектните дейности сред целевите групи, да участват с мнения и идеи в зависимост от експертизата им и др. подобни.


Б

Бенефициент (също бенефициер, на англ. beneficiary) – лице (юридическо или физическо), което е получател на финансови средства от органи на ЕС, държавата или от други институции. Всъщност чисто езиково двата термина (бенефициер и бенефициент) са противоположни (единият дава – а другият взема пари), но в рамките на програмите за финансиране между тях често се слага знак за равенство.

Тъй като ние правим проектен, а не езиков речник на термините и защото в проектните документи могат да се срещнат и двете думи, приемаме, че в общия случай и двете понятия означават организацията, компанията, общината и т.н., която кандидатства по програма за финансиране и в случай на успех, тя ще сключи договора за безвъзмездна помощ и ще получи средствата при условията, определени за това.   

Често говорим за преки и крайни бенефициенти. В някои случаи, например проект за модернизация и придобиване на оборудване от фирма, те съвпадат – получател е все компанията – кандидат. Но при други проекти, е възможно една организация да получи средствата, с цел да извърши действия или услуги в полза на други лица или обществото като цяло. Тогава говорим за крайни бенефициенти, например: Агенцията по заетостта предоставя средства за квалификация и обучения; те се заплащат на обучителни организации (които стават директните получатели), но крайните бенефициенти, които се ползват от знанията, са безработни лица. Или: Агенцията за малки и средни предприятия получава средства от програма на ЕС, с които съфинансира разходи на МСП за участие в изложения в чужбина.


В

Вечнозелено финансиране (evergreen funding) - постепенно, продължаващо (ongoing) вливане на капитал в предприятието. То се различава от класическото дялово финансиране, при което целият капитал необходим за бизнес начинание, се предоставя предварително от фонд или инвеститор/и. При evergreen финансирането дружеството получава капитал по установен график или когато възникне необходимост от средства.

 

Високотехнологичен проект - по смисъла на "Наредбата за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен Стартъп-виза", това е проект, в основата на който стои използването на високи технологии за производството на нови високотехнологични продукти и/или услуги. Високите технологии са тези, отличаващи се с висока степен на сложност и за използването на които се изискват специализирани знания и умения.
Според "Национална стратегия за малките и средните предприятия” 2021-2027 г. за високотехнологични се приемат секторите:

Високотехнологични производства
С21 Производство на лекарствени вещества и продукти;
С26 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти;

Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания
J59 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика
J60 Радио- и телевизионна дейност
J61 Далекосъобщения
J62 Дейности в областта на информационните технологии
J63 Информационни услуги
М71 Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи
М72 Научно изследователска и развойна дейност

 

Водено от общностите местно развитие (ВОМР), още познат като подходът ЛИДЕР е инструмент, който Европейската комисия прилага още през 90-те г. за развитие на селските и рибарски райони на страните-членки, в т.ч. и България.

Основната цел е да се подобри качеството на живот в местните общности, да се ускори развитието най-вече чрез инвестиции, които ще облагородят селата, ще създадат заетост и ще насърчат използването на местния потенциал.

Подходът ВОМР се прилага „отдолу – нагоре” като се създават, т.нар. Местни инициативни групи. Те включват представители на заинтересованите страни от местната общност (общини, бизнес, НПО), които съвместно, при осигуряване на максимална публичност, определят приоритетите за развитие на територията, която представляват и ги включват в Стратегия за водено от общностите местно развитие. В изпълнение на Стратегиите се изготвят проекти, които могат да бъдат финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Водещ партньор/координатор (lead partner/coordinator) – когато по дадена покана кандидатства група от няколко бенефициента (консорциум), те трябва да определят един от тях, който да поеме ролята на водещ партньор. Тази организация поема управлението на проекта, координира дейностите и носи отговорност за изпълнението му, разпределя плащанията между останалите бенефициенти и представлява консорциума пред финансиращата организация. Поемането на толкова много отговорности в повечето случаи означава и че делът от финансирането за тази организация ще е най-голям. Обикновено като водещи партньори по даден проект се избират организациите с най-голям опит или експертиза.


Г

Градски общини - Общините в България се разделят условно на градски и селски в съответствие с това какъв е броят на населението им. Това разграничение е критерий за определяне на допустимите кандидати за финансиране по различните програми.

Основно Програма Развитие на регионите (ПРР) 2021 - 2027 г. подпомага градските общини, а Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023 - 2027 г. подпомага селските общини.

Разделението на общините и регионите на градски и селски намира отражение и в много други донорски програми, включително и на Европейско ниво.

Градските общини се подпомагат от ПРР и в тях се включват десетте големи и четиридесет по-малки общини, както следва:

- 10 големи градски общини (основни центрове на растеж): Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са подпомагани по Приоритет 1 на ПРР – за интегрирано градско развитие.

- 40 средни и по-малки градски общини: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков, Сандански. Те са подпомагани по Приоритет 2 на ПРР – за интегрирано териториално развитие на регионите.

СПРЗСР подпомага останалите 213 малки общини (така наречени селски).

 

Грант - думата е заета от aнглийски (grant) и е навлязла широко в проектния език, поради своята краткост. Грант наричаме безвъзмездната помощ, паричната субсидия, която се предоставя на бенефициер за реализация на определен проект. Сума, която не се връща. Грантовете обикновено са публични средства (национален бюджет, европейски бюджет), разпределяни с отделни програми или частни дарения, набрани от фондове и фондации. За да бъде получена помощта, има множество условия. Те са конкретно описани в документацията, придружаваща всяка нова обява и покана за кандидатстване. Точно както банките и инвеститорите очакват възвръщаемост, така и организациите, предоставящи грантове, очакват срещу тях конкретни резултати и устойчиво въздействие. И техните условия стават все по-рестриктивни.

 

Групи в неравностойно положение - групи от хора, които са в по-висок риск от бедност, социално изключване, дискриминация и насилие, отколкото общото население, включително, но и не само: етнически малцинства, мигранти, хора с увреждания, изолирани възрастни хора и деца. Те са хора в уязвимо положение.

Уязвимостта на хората да бъдат дискриминирани и маргинализирани е последствие от социалните, културните, икономическите и политическите условия, а не е присъщо качество на определени групи хора.

В тези групи се включват и хора в неравностойно положение на пазара на труда, вкл. младежи без професионален опит. Дефинирани са в чл.2, т.1, ал 4 на Регламент 2021/1057 от 24.07.2021 г.


Д

Декарбонизация (на англ. Decarbonisation) - Декарбонизацията е процес на намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, особено на въглеродния диоксид (CO2). Нейната цел е да се постигне глобална икономика с ниски емисии и да се постигне неутралност на климата чрез енергийния преход.

Енергийният преход е структурна промяна, която премахва въглерода от производството на енергия. Това е икономическа електрификация, основана на чисти алтернативни енергии, които излъчват само енергия, която земята може да абсорбира.

 

Доказателство на концепция (Proof of concept, PoC) - теоретична демонстрация на даденa идея с цел да се удостовери нейната осъществимост и практически потенциал. Целта на този процес не е да определи дали за идеята (продукт или услуга) има пазарно търсене или кой ще е най-добрия метод на производство, а да се види дали тя може да бъде приложена в практиката.

 

Достъпни квартали (lighthouse districts) - работещи модели за райони от достъпни, прилични, функционални жилища, които включват следните компоненти: дигитализация, решения за енергийна ефективност, възможност за съвместни ремонти, базирани на кръгови и модулни решения, достъп до здравни и социални услуги и др.

Достъпните квартали инкорпорират в себе си:
- иновативна интеграция на съществуващи сгради с нови сгради, чрез включване на мерки за енергийна ефективност по сгради или група подобни сгради;
- използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), с максимална употреба на местни ресурси (включително отпадна топлина, електричество и/или съхранение на топлина);
- инфраструктура за захранване на паркове от електрически превозни средства;
- ИКТ решения за подобрено управление на планирането, контрол и поддръжка на физическата градска инфраструктура и технологии в сградите, енергетиката и транспорта;
- оперативна съвместимост между софтуерните модули за ефективно управление на компоненти и информационни потоци, с внимание към сигурността и поверителността на данните;

- иновативни бизнес модели, демонстриращи минимални техническите и финансовите рискове за широкомащабни инвестиции.

 

Дълбоки технологии (deep tech) - иновативни високотехнологични продукти и услуги, използвани за решаването на широкомащабни проблеми, за които технологиите, които в момента се предлагат на пазара, нямат решение. Примери за подобни технологии включват: квантови изчисления, синтетична биология, усъвършенствани материали и производство, роботика, фотоника и др.
Терминът deep tech може да се използва и за фирма (най-често стартъп), която си е поставила за цел да осигури технологични решения, за които се изисква значителна научно-развойна дейност и да ги приведе до ниво на готовност за пускане на пазара.

 

Държавна помощ - понятието е дефинирано в чл. 107, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това е помощ, предоставена от държава от ЕС или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки. Полученото финансиране по европрограмите от компании в ЕС (вкл. в България) е по същество държавна помощ и се отчита и контролира.

Държавната помощ може да бъде директна (когато са получени директно пари) или индиректна (когато няма директен трансфер на средства, но е получена икономическа изгода, напр. при участие в международни изложения, където част от разхода се поема от държавата, ползване на консултантски услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните. и др.). Държавна помощ може да бъде и отпускането на заеми при по-ниски лихвени проценти или др. облекчителни условия, предоставянето на гаранции по заеми при по-облекчени условия, капиталови субсидии, освобождаване от данъци, такси или спестяване на други разходи, предоставяне и получаване на услуги или доставки при условия, различни от пазарните и др.

Категориите „държавната помощ“ са законово регламентирани и е важно да се знаят, защото в зависимост от това какъв „режим на държавна помощ“ се прилага по една програма, това води до известни ограничения за кандидатите. (вижте напр. „минимална помощ“).


Е

EBITDA - терминът идва от английски език и е съкращение от “Earnings Before Interests Taxes Depreciation & Amortization). EBITDA е оперативен приход, стойност преди приспадането на данъци, такси, лихви и амортизация. Това е един от основните финансови показатели за оценка на жизнеспособността на една компания. Той често се използва и в оценителните таблици при ранкинга на проектите, които се борят за привличане на европейско грантово финансиране.

 

Европейски фондове при споделено управление (ЕФСУ) - Средствата от ЕФСУ са средства от:

  • Европейския фонд за регионално развитие
  • Европейския социален фонд плюс
  • Кохезионния фонд
  • Фонда за справедлив преход
  • Средствата за финансиране на подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР)
  • Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
  • Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция"
  • Фонд "Вътрешна сигурност"
  • Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Тези средства се предоставят чрез програмите на Република България.

Към този финансов ресурс се включват и средствата от ЕФСУ, предоставени по програми за европейско териториално сътрудничество.

 

Европейско териториално сътрудничество (European Teritorial Cooperation, ETC) – то е главна цел на политиката на сближаване на ЕС - политика, насочена към проблеми, които надхвърлят националните граници и изискват намирането на общо решение и политика на обединени усилия за развитие на потенциала на съседни/близки територии.

През периода 2021—2027 г. Европейското териториално сътрудничество има четири компонента (направления, т.нар. програми INTERREG) с общ бюджет от приблизително 8 милиарда евро, разпределен по следния начин:

  • Програми за трансгранично сътрудничество (Interreg A) - 5,8 млрд. евро. Целта по този вид програми е да се обединят усилията на регионите или местните органи на управление, които имат обща граница (сухоземна или морска), с оглед на развитието на граничните райони, на използването на техния неоползотворен потенциал за растеж и с цел предприемане на съвместни действия по идентифицираните общи предизвикателства. България получава финансиране по този компонент за изпълнението на 5 програми;
  • Програми за транснационално сътрудничество (Interreg B) - близо 1,5 евро. Този вид програми обхващат по-големи транснационални територии и имат за цел да задълбочат сътрудничеството въз основа на действия, които насърчават интегрираното териториално развитие между националните, регионалните и местните структури в големите географски райони в Европа. Пример е Програма "Дунавски регион 2021 - 2027";
  • Програми за междурегионално сътрудничество (Interreg C) - 490 млн. евро. Програмите в тази сфера имат за цел да повишат ефективността на политиката на сближаване въз основа на действия, които насърчават обмена на опит между регионите по въпроси като: разработване и прилагане на програмите, устойчиво развитие на градовете и анализ на тенденциите за развитие в рамките на територията на ЕС. Пример е Програма ИНТЕРРЕГ Европа.;-
  • Програми за сътрудничество в най-отдалечените региони (Interreg D) - 281 млн. евро.

Повече за ЕТС-програмите можете да намерите тук.

 

Едно и също предприятие – това понятие реферира към свързани предприятия и се ползва основно при определяне на ограниченията, които се прилагат при предоставяне на помощ от ЕС или националните бюджети на държавите – членки. (вж. държавна помощ и минимална помощ)

Означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от следните взаимоотношения:
 - дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
 - дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
 - дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или съгласно разпоредба в неговия устав или учредителен акт;

 - дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.

Предприятия, поддържащи някое от гореописаните взаимоотношения, посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие.

 

ЕРАЗЪМ +, допустими държави - „Еразъм+“ е програмата на ЕС в областите на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2021-2027 г. Участниците в проектни дейности по програмата „Еразъм+“ трябва да са установени в държави - членки на ЕС или в трети държави, асоциирани към програмата. Някои действия, по-специално в областите на висшето образование, професионалното образование и обучение, младежта и спорта, са отворени и за участници от трети държави, които не са асоциирани към програмата. Специфичните условия за участие в проекти по програмата „Еразъм+“ зависят от конкретното действие. 

Държавите - Членки на Европейския съюз (ЕС):
Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция

Трети държави, асоциирани към Програмата:
Северна Македония, Сърбия, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция.

Трети държави, които не са асоциирани към програмата, може да видите тук.


З

Заинтересована страна (на англ. stakeholder) описва личност, организация или роля, която има засегнати интереси, както в дело, така и в начинание.

Заинтересованите страни са хора, групи от хора и институции, за които съществува възможност да бъдат засегнати (в положителен или отрицателен смисъл) от предложена интервенция/ проекти, или такива, които могат да окажат влияние върху резултатите и последствията от реализация на проекта.

С други думи, заинтересованите са тези хора, групи от хора и институции, от които се очаква да спечелят или загубят нещо от някакъв проект или политика, както и такива, които са в състояние да повлияят върху крайните резултати.

Заинтересованите страни обикновено се описват в проектното предложение като целеви групи. Те са различни при всеки конкретен проект и зависят от контекста и дейностите, които ще бъдат осъществявани.

Примери за заинтересовани страни:
- Държавни органи;
- Областни администрации;
- Общински власти на всички градски и селски общини в съответствие с териториалния обхват на допустимите дейности;
- Представители на гражданското общество (неправителствени организации, организации на работодатели и на синдикати, фондации);
- Представители на бизнеса (предприятията);

- Научна общност;
- Сдружения на собственици на сгради в режим на етажна собственост;
- и други.

 

Зелена икономика - широкообхватен термин, който представлява набор от икономически дейности, свързани с опазването на околната среда и грижа за природата. Зелената икономика се стреми да подобри производствените процеси и потребителски навици с цел намаляване на потреблението, изхвърлянето на по-малко отпадъци, по-ефективно и повторно използване на ресурсите в производството, намаляване на емисиите на парникови газове (въглероден диоксид, метан и др.), използване на чиста възобновяема енергия (соларни панели, вятърни турбини) и други подобни дейности.

Все повече покани за набиране на проектни предложения имат заложени в условията си задължителното извършване на дейности, които подкрепят един или няколко аспекта от зелената икономика. Това включва станалите популярни термини „декарбонизация“ (намаляване на емисиите от въглероден диоксид) и „кръгова икономика“ (повторно използване на ресурси в производството с цел намаляване на отпадъците).

Зелена сделка - (на англ. Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и ще се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.


И

Индикативна годишна работна програма (ИГРП) - прогнозен график, съдържащ планираните за обявяване процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по конкретна програма, финансирана от Европейски фондове при споделено управление (ЕФСУ) за конкретна година.

ИГРП съдържа прогнозни дейности, разходи, бенефициенти, бюджети, срокове за обявяване и др. информация, когато е приложимо.

В раздел ПРЕДСТОЯЩИ потребителите на инфрмационната платформа на Fininfo.BG могат да намерят информация за всички планирани процедури в ИГРП на действащите в България програми.

 

Индустрия 4.0. – т.нар. „четвърта индустриална революция“ накратко казано е свързана с цифровизация на промишлеността. След Индустрия 1.0 (механизация, парна енергия, тъкачен стан), Индустрия 2.0 (масово производство, конвейерни линии, електрическа енергия), Индустрия 3.0 (автоматизация, компютри и електроника), Индустрия 4.0 (кибернетични физически системи, интернет на нещата, мрежи") се превръща в неразделна част от световните производствени системи. Вече говорим за „интелигентни фабрики“, „умни продукти“ „интелигентни транспортни системи“, „интелигентни енергийни системи“, добавена и виртуална реалност в производството, big data и т.н.

Примери за компоненти на Индустрия 4.0 са: компютърни услуги в облак и високопроизводителни изчислителни технологии; киберсигурност; големи информационни масиви и аналитични технологии; изкуствен интелект; кибер-физически системи, индустриална и сервизна роботика; адитивно производство; 5G, интернет на нещата.

Според Европейската комисия, четвъртата вълна на индустриално развитие съвсем не е насочена само към производствените отрасли, тя има приложение във всички сектори на икономиката. Тя има потенциала да осигури на компаниите по-голям контрол върху процесите, например като увеличи възможностите им да адаптират продуктите към все по-индивидуализираните изисквания на клиентите. Това обхваща целия жизнен цикъл на продукта и несъмнено води и до подобряване на ефективността, растеж и по-високоплатени работни места.

Европейската комисия оценява, че предприятията в ЕС не използват пълноценно предимствата на съвременните технологии; подобни иновации са неравномерно разпределени между отраслите, между страните в ЕС и между МСП и големите дружества. Например, 54 % от големите предприятия са с висока степен на цифровизация, докато за МСП този дял е едва 17 % (данните са от доклад на Европейската сметна палата, 2020 г.). Затова темата дигитализация и в частност Индустрия 4.0 е изведена като приоритет на ниво ЕС, към който се насочват огромни публични ресурси и цели програми (пример: програма „Цифрова Европа 2021 – 2027“ с бюджет от 9 млрд. евро).

 

Иновация - по смисъла на програмите за безвъзмездна помощ, управлявани в България, иновацията е нова технология, производство на нов или значително подобрен продукт, нов процес или метод на производство, вкл. нови маркетингови или организационни процеси. Продуктова иновация е стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване и е планирано да бъде въведена на пазара. Производствена (процесна) иновация е нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта, напр. нова технология, нов или значително подобрен метод на производство и/или производствено оборудване и т.н. Маркетингова иновация е нов метод за маркетинг, включително на значителни изменения в дизайна или опаковката на продукта, неговото складиране, реклама на пазара или в определянето на неговата продажна цена. Организационна иновация е нов организационен метод в търговската практика на фирмата, в организацията на работните места или външните връзки.

В практическо измерение, един продукт или метод се счита за иновативен, ако може да бъде защитен с патент, полезен модел или друг вид индустриална собственост.

Програмите правят разлика между дейностите по «разработване на иновации» и «внедряване на иновации». Обикновено те не се смесват в обща покана за кандидатстване, а се обявяват отделни процедури. Разработването е свързано с технологичното развитие на нови продукти, технологии и услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти, технологии или услуги (научноизследователска и развойна дейност). При внедряването вече говорим ниво на готовност на иновацията (продукт, процес) за реализация на пазара. От досегашния опит можем да споделим, че при разработване на иновации се финансираха разходи за труд, за външни специалисти, за изпитвания, за материали и оборудване за подготовка на прототип, помощ за регистрация на патенти и модели и т.н., а внедряването е по-скоро свързано със закупуване на оборудване и/или софтуер за производство на въпросната иновация, както и допълнителни технически или маркетингови услуги отново свързани с нея.

Тъй като програмите често реферират към тях, е добре да се знае, че при иновациите говорим за различни нива на технологична готовност:
TRL 1 - Формулирани основни принципи
TRL 2 - Формулирана концепция на технологията
TRL 3 - Експериментално доказване на концепция
TRL 4 - Технология, валидирана в лаборатория
TRL 5 - Технология, валидирана в релевантна среда
TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда
TRL 7 - Прототип, демонстриран в работна среда
TRL 8 - Завършена и сертифицирана система
TRL 9 - Изпробвана система в работна среда

За да бъдат допустими за финансиране по управляваните в България програми, проектите следва да предлагат иновации, попадащи в една от следните тематични области: Информатика и ИКТ (Информационни и комуникационни технологии); Мехатроника и микроелектроника; Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии; Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии; Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. "Цифровизацията/дигитализацията в контекста на Индустрия 4.0" ще присъства във всички пет тематични области на  интелигентна специализация. Тези области за изведени в т.нар. „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България 2021 - 2027“ (ИСИС).

 

Интегриран териториален подход - Интегрираният териториален подход (известен накратко като подход ИТИ) е инструмент за финансиране, който се базира на местните специфики и е насочен към ефективното използване на потенциала на всяка територия при тесен диалог и сътрудничество между институциите, работещи на различни нива на управление, както и останалите заинтересовани страни и участници, действащи на съответната територия.

При интегрирания териториален подход се цели развитие на модел на партньорство и насърчаване на сътрудничеството между различни действащи лица на местно ниво. ИТИ проектите следва да имат по-стратегически и по-комплексен характер. От изключителна важност е общият интерес - целта на интегрираните проекти е да подкрепят инициативи, които носят полза общо за партньорите и за региона, а не отделни проекти с конкретна полза за всяка от отделните заинтересовани страни, партньори по проекта.

През периода 2021-2027 г. в България подходът ИТИ ще се реализира с финансиране от шест програми: водеща е Програма "Развитие на регионите", а останалите пет са "Конкурентноспособност и иновации в предприятията"; "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация"; "Образование"; "Околна среда" и "Развитие на човешките ресурси".

 

Интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво NUTS 2 (ИТСР) - ИТСР са разработени за всеки един от шестте региона за планиране от ниво 2, съгласно изискванията на Закона за регионално развитие (ЗРР), като определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране. ИТСР на шестте региона за планиране от ниво 2 могат да бъдат намерени на следния адрес.

Всеки регион за планиране в страната разполага с определен бюджет за изпълнение на своята стратегия, с който ще се финансира набор от мерки в изпълнение на стратегиите. Компетентните териториални органи, които отговарят за ИТСР съгласно изискванията на Регламента са регионалните съвети за развитие.

 

Интензитет на помощта - брутният размер на безвъзмездна помощ, която се предоставя по дадена програма и/или е записан в договора за финансиране на проекта, изразен като процент от всички допустими (приети) разходи, преди приспадането на данъци или други такси, ако има такива. Т.е. това е съфинансирането от програмата, на което могат да разчитат кандидатите за получаване на помощта. Пример: По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, един проект на стойност 100 000 лв, подаден от малко предприятие, може да разчита на подкрепа от програмата до 50% (интензитет на помощта) от всички предвидени разходи, т.е. до макс. 50 000 лв.


К

Капитал за финансиране на стартиращите компании за различните етапи на тяхното развитие:

Pre-seed (предварително финансиране) е малка инвестиция, от която предприемачите се нуждаят в началото, за да стартират бизнеса си. Предварителният капитал обикновено се използва за разработване на ранен етап на продукта и за набиране на капитал в предстоящи кръгове на финансиране. Първоначалния капитал помага на стартиращи фирми на ранен етап да получат финансиране от ангелски инвеститори, микро дружества за рисков капитал, бизнес заеми и грантове.

Seed funding (първоначално финансиране) е най-ранният етап от финансирането на рисков капитал в стартиращи компании. Първоначалното финансиране се използва за финансиране на началните разходи на стартиращ бизнес, като например разработване на продукти, проучване на пазара и разходи за създаване на комопания. Предоставя се от ангелски инвеститори и микро дружества за рисков капитал, в замяна на собствен капитал. Размерът на парите, набрани в началния кръг, може да варира от няколко хиляди долара до няколко милиона, в зависимост от нуждите на стартиращия бизнес и нагласата на инвеститорите за поемане на риск.

Series A funding (финансиране от серия А) е следващият етап от финансирането на рисков капитал. Финансирането от серия А обикновено се използва за финансиране на растежа на стартиращ бизнес, като наемане на нови служители, разширяване на нови пазари и увеличаване на разходите за маркетинг. Предоставя се от рискови инвеститори в замяна на дялов капитал. Размерът на парите, набрани в кръг от Серия А, може да варира от няколко милиона долара до десетки милиони, в зависимост от нуждите на стартъпа и нагласата на инвеститорите за поемане на риск.

Series B funding (финансиране от серия B) е етап за набиране на средства за стартиращ бизнес, когато стартиращата компания започва да търси инвестиции за целите на растежа и мащабирането (разрастването на пазара). Стартъпът на този етап има валидиран пазарен продукт и нарастваща клиентска база. Стартъпът се нуждае от капитал, за да порасне и разшири дейността си. Стартиращите предприятия от серия B имат различни опции за финансиране за набиране на капитал в сравнение с предишни кръгове на финансиране като Seed или кръг от Series A. Series B funding може да дойде от фонд за рисков капитал, частни инвеститори и колективно финансиране (crowd- funding) . Средната сума, събрана в кръг от серия B, варира между 8 милиона и 50 милиона долара.

Business Growth Capital / Growth Capital (капитал за растеж на бизнеса) е вид финансиране, което позволява на компаниите в късен етап да разширят бизнеса си, да разширят клиентската си база и да се излязат на нови пазари. Компаниите на този етап обикновено имат положителен паричен поток и са постигнали значителни приходи. Целта е да се помогне на предприятията да постигнат дългосрочните си цели, като им се предоставят финансовите ресурси, от които се нуждаят, за да растат и разширяват дейността си. Компаниите на късен етап обикновено търсят дялов или дългов капитал като свой капитал за растеж. Капиталът за растеж на бизнеса може да е под формата на пари в брой, заеми или капиталови инвестиции от инвеститори.

 

Каскадно финансиране (cascade funding) - познато е още като „финансова подкрепа за трети страни“ (Financial Support for Third Parties, FSTP) и представлява механизъм на Европейската комисия (ЕК) за разпределение на публични средства. Този метод за финансиране се среща предимно по покани на програма Хоризонт Европа (но не само!) и цели да намали административните процедури, като създаде по-опростена схема за кандидатстване за по-малки по размер субисдии. По тази схема проекти (обикновено инициирани от партньорски консорциуми), финансирани от ЕС, защитават в рамките на своя бюджет специален финансов ресурс за разпределение на по-малки грантове. Така те на свой ред публикуват покани за набиране на проектни предложения за финансиране на по-малки проекти на публични или частни организации.

Важно е да се отбележи, че в много от случаите каскадното финансиране не разпределя директно пари, а осигурява на бенефициентите ваучери срещу които те могат да получат външни услуги до определена стойност или безплатен достъп за използване на различни съоръжения с цел извършване на тестове и т.н.

 

Ключови компетентности (КК)Ключовите компетентности осигуряват свързаност между личната, социалната и професионалната изява на хората. КК са динамично съчетание от знания, умения и нагласи, които трябва да се развиват през целия живот, започвайки от ранна възраст.

Съгласно Препоръка на Съвета на Европа от 22.05.2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот, КК включват знания, умения и нагласи, които са нужни на всеки човек за личностна реализация и развитие, пригодност за заетост, социално приобщаване и активно гражданско участие.

Определени са осем основни КК:
1. Езикова грамотност;
2. Многоезикова компетентност;
3. Математическа компетентност и компетентност в областта на точните науките, технологиите и инженерството;
4. Цифрова компетентност:
4.1. Базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно DigComp*);
4.2. Средно ниво (ниво 3 и 4 съгласно DigComp);
4.3. Напреднало ниво (ниво 5 и 6 съгласно DigComp);
4.4. Високоспециализирано ниво (ниво 7 и 8 съгласно DigComp);
5. Личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене;
6. Гражданска компетентност;
7. Предприемаческа компетентност;
8. Компетентност за културна осведоменост и изява.
* В допълнение, DigComp – Рамката за дигитална компетентност за гражданите, идентифицира 21 специфични дигитални КК, разделени в 5 области, разпределени в осем нива на дигитални умения.

Развиването на КК се осъществява чрез различни подходи и в различни образователни, обучителни и учебни среди:
- В училище – интегрирано с обучението по учебните предмети.
- В университета (висшето образование) – учебни дисциплини; учебни практики; ориентационна седмица; мобилност (Еразъм+); Кариерен център.
- В институции за неформално образование – школи за чуждоезиково обучение; ЦПО и др.

- Самостоятелно (информално) учене – включване в групи за личен опит; общуване.
- Гражданско участие – доброволчество; младежки групи и общности; включване в кампании, проекти и инициативи в общността; работа по проекти.

Безвъзмездна помощ под формата на ваучери за включване в обучения по Ключови компетентности на заети и безработни лица се предоставя от Агенция по заетостта по различни  мерки и програми: Програма за развитие на човешките ресурси, Закона за насърчаване на заетостта, Плана за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход.

 

Комбинирана концепция за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) е концепция за ИТИ, за която е изпълнено поне едно от следните условия:

а) концепцията съдържа проектна идея / проектни идеи с интегрирани мерки от различни сектори (здравеопазване, социални услуги, култура, образование, транспорт, жилищно настаняване, икономика, околна среда, туризъм);

б) концепцията съдържа проектна идея, в чиято подготовка и/или изпълнение участват в партньорство поне два от следните видове заинтересовани страни: публичен орган, частно-правен субект, юридическо лице с нестопанска цел;

в) концепцията съдържа проектна идея, изпълнявана в партньорство, която адресира нуждите на повече от една община;

г) концепцията съдържа проектни идеи, които се финансират от повече от една програма, съфинансирана от европейските фондове за споделено управление.

Концепции за ИТИ, които не отговарят на дефиницията за комбинирани концепции следва да докажат интегриран ефект и синергия с други проектни идеи на същата територия – напр. осъществени или в процес на реализация инфраструктурни проекти или бъдещи инфраструктурни или „меки“ мерки с осигурено финансиране (независимо от източника), за да бъдат допустими за участие в процедурата за подбор за концепции за ИТИ.

Комбинираните концепции за ИТИ се финансират с приоритет.

 

Конкретен бенефициент - организация, институция, административна структура и др., индивидуално посочена в програма и/или покана за кандидатстване като единствен субект, който може да изготви проектно предложение и да получи безвъзмездна помощ за определена дейност.

Средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЕФСУ) се предоставят по програмите за настоящия програмен период 2021 - 2027 г. под формата на безвъзмездна финансова помощ (БФП), чрез:
1. подбор на проектни предложения;
2. директно предоставяне на конкретен бенефициент.

При процедура чрез директно предоставяне, безвъзмездната финансова помощ се предоставя само на кандидат, посочен в съответната програма, в документ, одобрен от Комитета за наблюдение на програмата, или в концепция за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), одобрена по съответния ред.

 

Концепция за ИТИ - Концепцията за ИТИ представлява една или повече проектни идеи за една или няколко дейности/инвестиции, които в комбинация помежду си или с други осъществени или предстоящи инвестиции на дадена територия, с общи характеристики и/или потенциали за развитие, служат за осъществяването на конкретна цел или приоритет от Интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2.

 

Кръгова икономика (на англ. Circular economy) - Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Идеята е, когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Концепцията за кръгова икономика се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който се използват суровини, създават се изделия от тях, те се потребяват и остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на енергия.

 

Културна организация - структура, създадена по Закона за закрила и развитие на културата, която има за предмет на дейност създаване, разпространение и опазване на културни ценности в областта на театъра, музиката, киното, аудиовизията, литературата, художествения превод, танца, цирка, пластичните изкуства, архитектурата, дизайна, фолклора, включително опазването на културно-историческото наследство. Те могат да са юридически или физически лица, вкл. НПО, които са частни, държавни, общински или със смесено участие.


М

Местни инициативни групи (МИГ) - вж. Водено от общностите местно развитие (ВОМР).

 

Минимална помощ - Режим „минимална помощ“ (известен още като „de minimis“) е дефиниран за първи път в Регламент (ЕС) № 1407/2013 и представлява помощ, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер. Той поставя ограничения в размера на помощта, която едно предприятие може да получи за определено време.

Регламент (ЕС) № 1407/2013 беше със срок на действие до края на 2023 г. От 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. действа Регламент (ЕС) № 2023/2831, по силата на който максималният размер на безвъзмездната помощ в режим на „минимална помощ“ (de minimis), за която се кандидатства по дадена покана за финансиране, заедно с други, вече получени минимални помощи от предприятието-кандидат, не може да надхвърля левовата равностойност на 300 000 евро за период от три последователни бюджетни години.

При отчитането й, помощта de minimis се счита за отпусната в момента, когато е налице законово право за получаване й от предприятието (напр. договор), а не от датата на фактическото й плащане.

Регламентът за минималната помощ въвежда и тавани за предоставяне на заеми или гаранции от публични средства, които са различни от тавана за минималната безвъзмездна помощ. Повече информация е налична тук.

Таваните на минималната помощ се прилагат за предприятия от всички сектори, с изключение на тези, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти и на продукти от риболов и аквакултури, където действат други регулации.

Те не се прилагат и в случаите на помощи за износ, а за т.нар. „услуги от общ интерес“ са валидни други, по-високи тавани (напр. за безвъзмездна помощ таванът е 500 000 евро), които са указани в Регламент (ЕС) № 2023/2832.

Регламентите за минималната помощ задължават държавите – членки на ЕС да следят за спазване на ограниченията като в срок до 2026 г. създадат централен регистър. В България подобен официален регистър съществува и сега, но той има само справочен характер, а отговорността за посочване на неверни данни се носи изцяло от бенефициера, като при кандидатстване той попълва декларация, в която се указват вече получените помощи. Данните се вземат от административните и счетоводни документи на фирмата.

На този етап няма указания дали отговорността за следене на помощта „de minims“ ще се прехвърли към държавата преди указания от ЕК срок (2026 г.)

Важно е да се знае, че има и някои допълнителни ограничения, вкл. е нужно да се обследват и всички свързани предприятия или по-точно „предприятията, с които предприятието-кандидат образува „едно и също предприятие“. В такива случаи определянето на помощта може да е сложно и е добре да се ползва външна експертна помощ.

 

Минимално жизнеспособен продукт (minimum viable product, MVP) - работна версия на продукта, която има достатъчно характеристики, за да може да бъде използвана от клиенти, които след това да дадат обратна връзка с предложения за неговото подобряване. MVP по своята същност е продукт, който въпреки, че няма всички финални функции или характеристики, е готов да бъде пуснат на пазара, за разлика от прототипа, който е продукт с грешки, които трябва да бъдат изчистени преди да бъде готов за продажба.

 

МСП – Малки и средни предприятия (на англ. SME). Понятието е регламентирано със закон и всъщност говорим за четири отделни групи фирми:

Микропредприятия – компании със средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души  + годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв.  и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души + годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
Средни предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души + годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
Големи предприятия – всички останали. 

Това са най-конкретните характеристики, които понякога дори опростяваме само до броя на персонала на фирмата. В много от случаите, обаче, определянето на статута на МСП не е никак лесно дори за опитен юрист или счетоводител. Причините са редица условности, като например свързаност между предприятията, промяна на данните от една година спрямо друга и т.н. А точното определяне е от особена важност! МСП са основните получатели на финансова подкрепа и по европейски, и по национални програми; за тях имат специални кредитни продукти Българската банка за развитие, търговските банки... Неправилно определен статут (т.е. извън обхвата на МСП) може да ви струва пари и време, защото проект по програма само за МСП, подаден от компания, което не отговаря на условията, ще бъде отхвърлен по чисто административни причини! Затова препоръчваме при по-сложни казуси да се обърнете към специалист.


Н

Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) - Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ/ПВУ) има за цел да подпомогне икономическото и социално възстановяване на България от кризата, породена от пандемията COVID-19. Той съдържа набор от мерки и реформи, които да допринесат за възстановяване на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на Зелената сделка. Финансирането на НПВУ е по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, който е основната инициатива на програмата „Следващо поколение ЕС“ (Next Generation EU). Next Generation EU е приета с цел да се гарантира пълното възстановяване от кризата в следващите години и предотвратяване на сценарий, при който тази криза да прерасне в трайна дивергенция (отдалечаване) между държавите-членки.

 

Ниво на инвестиционна готовност (Investment Readiness Level, IRL) е инструмент, който предоставя набор от показатели „как се справя компанията“. Той също така създава общ език и показатели, които инвеститорите, корпоративните групи за иновации и предприемачите могат да споделят. Той е достатъчно гъвкав, за да бъде модифициран за специфични за индустрията бизнес модели. Това е част от много по-голям набор от инструменти за тези, които управляват корпоративни иновации, ускорители и инкубатори.
- НИВО 1 Разработване на първоначален бизнес модел и допускания. (Complete your first pass business model canvas and clarify your assumptions.)
- НИВО 2 Изясняване на възможностите спрямо пазара и конкуренцията. (Find out what you can about the market size and the competition)
- НИВО 3 Разбиране на проблема на клиентите. Валидиране на решението. (Get out of the building and understand your customer. Validate that your solution solves their problem.)
- НИВО 4 Прототипиране на минимално жизнеспособен продукт с ниска точност. (LEVEL 4 Prototype a low-fidelity minimum viable product.)
- НИВО 5 Валидиране съответствието на продукта/пазара и възможност за постигане на обем (Validate the product/market fit. Are there enough people that want your solution for their problem?)
- НИВО 6 Валидиране на финансовия модел. (Validate the revenue model. Do your customers want to pay?)
- НИВО 7 Прототипиране на минимално жизнеспособен продукт с висока точност за постигане на мащаб. (Prototype a high-fidelity minimum viable product that you can test on a larger scale.)
- НИВО 8 Валидиране на вашия бизнес модел с цел скалиране на бизнеса (Validate the left side of your business model. Can you deliver at scale?)
- НИВО 9 Скалиране на бизнеса на база промени и проследяване на показатели (Scale your business and the changes you’ve made focusing on the metrics that matter.).

 

Ниво на пазарна готовност (Market readiness level, MRL) – индикатор, който посочва доколко готов е даден продукт или услуга да бъде пуснат/а на пазара. Преди продуктът/услугата да бъдат пуснати за продажба, е нужно да се направи пазарно проучване, което да отговори на следните въпроси: Пазарът има ли нужда от този продукт/услуга? Дори и да има, сега ли е подходящото време да бъде пуснат на пазара? Продуктът/услугата решава ли някакъв реален проблем или задоволява ли някаква нужда на клиентите? Към момента те как решават този проблем/задоволяват тази нужда и защо биха искали да се прехвърлят към вашия продукт?

Това са само част от въпросите, на които трябва да отговорите. Колкото повече положителни отговори дадете на горните въпроси, толкова по-висока ще е оценката за готовността на продукта. Това е нужно, защото дори един продукт да е технически и технологично перфектен (да има най-високо ниво на TRL), той пак може да се провали на пазара.

В някои случаи, при подаването на проектно предложение има поставено изискване за това какво начално ниво на пазарна готовност трябва да има даден продукт, както и до какво крайно ниво трябва да достигне при приключването на проекта. Нивата на пазарна готовност са следните:
 - MRL 1 – Наблюдава се нужда на пазара от продукта/услугата на основно ниво
 - MRL 2 – Обоснована нужда за определен целеви пазар
 - MRL 3 – Пазарната нужда е валидирана чрез предварителна демонстрация
 - MRL 4 – Установени са атрибутите и характеристиките на продукта
 - MRL 5 – Установени са цената, мястото на продажба и промоцията на продукта
 - MRL 6 – Концепцията на продукта е тествана на целевия пазар. Удостоверен е размера на пазара
 - MRL 7 – В тестовия период се демонстрира, че продуктът се приема на пазара
 - MRL 8 – Характеристиките на продукта са валидирани на тестовия пазар
 - MRL 9 – Продуктът е на пазара с доказани продажби.

 

Новият европейски Баухаус (The New European Bauhaus/NEB/НЕБ) е творческа и интердисциплинарна инициатива, която свързва Европейската зелена сделка  с жизнените пространства и живота на хората, както и света на изкуството, културата и образованието с този на науката и технологиите.

Новият европейски Баухаус се ръководи от три основни ценности:
- устойчивост - от климатичните цели до кръговостта, нулевото замърсяване и биологичното разнообразие;
- естетика - качество на изживяването и стил в допълнение към функционалността;
- приобщаване - оползотворяване на многообразието, осигуряване на равенство за всички, физическа и финансова достъпност.

Тематичните приоритетни оси на трансформацията, от които се ръководи осъществяването на инициативата НЕБ са:
- възстановяване на връзката с природата;
- възстановяване на усещането за принадлежност;
- отдаване на приоритетно значение на местата и хората, които имат най-голяма нужда от това;
- нуждата от дългосрочно и обхващащо целия жизнен цикъл мислене в индустриалната екосистема.

 

Номенклатура на териториалните единици за статистически цели (Nomenclature of territorial units for statistics, NUTS) - система за разделяне на територията на ЕС на отделни райони (т.нар райони за планиране) с цел събирането и обработването на статистическа информация, която да е еднаква и съпоставима между регионите в отделните държави, както и за изготвянето на социално-икономически анализи на регионално ниво. Политиките за сближаване между регионите на ЕС и определянето на региони, които са допустими за финансиране по дадени фондове (напр. Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд), се съобразява с разделението по NUTS.

Съществуват три отделни йерархични нива, по които се прави разделение на регионите в тази номенклатура. Равнището, към което спада даден регион се определя от броя на населението и е както следва:
- Ниво NUTS 1: Население между 3 млн. и 7 млн. души;
- Ниво NUTS 2: Население между 800 хил. и 3 млн. души;
- Ниво NUTS 3: Население между 150 хил. и 800 хил. души.

В България има два региона на ниво NUTS 1, шест региона на ниво NUTS 2 и двадесет и осем региона на ниво NUTS 3 (които съвпадат с областите). Разпределението на районите за планиране в България се определя от Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
- регион в преход (BG41 Югозападен регион (ЮЗР), (NUTS-2), който включва София град (столица); София област; Област Благоевград; Област Перник; Област Кюстендил;
- слабо развит регион (NUTS-2), който включва BG31 Северозападен регион, BG32 Северен централен регион, BG33 Североизточен регион, BG34 Югоизточен регион,  BG42 Южен централен регион.).

Пет от шестте региона на ниво NUTS-2 в Европа, които са с най-нисък БВП (брутен вътрешен продукт) са в България. Изключение прави региона, в който попада София (Югозападен), който се счита за регион в растеж. Това е основната причина за по-ниския процент на финансиране по различните програми за компаниите от Югозападен регион.


П

Печатът за високи постижения (т.нар. Seal of Excellence) е сертификат за качество, който Европейската комисия дава на проектни предложения, които са били подадени и оценени, че покриват качествените изисквания на съответния инструмент за финансиране на ЕС, но в крайна сметка не са били финансирани заради недостиг на бюджета по съответния конкурс. Той дава на тези проектни предложения възможност да получат средства от други финансови източници.

Печат за високи постижения се предоставя на проектни предложения по някоя от инициативите на програма Хоризонт - EIC Accelerator или EIC Transition (само за индивидуални МСП кандидати). Съответното проектно предложение автоматично получава Печат за високи постижения ако е оценено с 13 или повече точки (от общо 15), но не е финансирано поради недостиг на бюджета.

Всеки публичен орган или частна организация с възможности за осигуряване на финансиране може да избере да финансира проекти, получили печат за високи постижения. Самият факт, че даден проект е получил такъв сертификат означава, че е минал строгите критерии на оценяване на Европейската комисия, затова другите финансиращи организации няма нужда също да правят задълбочено оценяване на проекта, което значително улеснява процеса.

Повече информация за печатът за високи постижения може да намерите тук.

 

План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - виж Национален план за възстановяване и устойчивост.

 

Преработка и предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури - виж Продукти от риболов и аквакултури.

 

Преработка на селскостопански продукти - виж Селскостопански продукти.

 

Програми за териториално сътрудничество 2021-2027 г., в които България участва:

  • ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Сърбия
  • ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Северна Македония
  • ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Турция
  • ИНТЕРРЕГ VI-A Гърция - България
  • ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния - България
  • ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион
  • ИНТЕРРЕГ VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED)
  • ИНТЕРРЕГ VI-С Европа
  • ИНТЕРРЕГ NEXT Черноморски басейн
  • ИНТЕРРЕГ VI-С УРБАКТ IV
  • ЕСПОН 2030
  • ИНТЕРАКТ ІV

Те се финансират със средства от Европейските фондове при споделено управление ЕФСУ.

 

Програми на Република България за периода 2021-2027 г.:

  • „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР)
  • „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП)
  • „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ)
  • „Развитие на регионите“ (ПРР)
  • „Техническа помощ“ (ПТП)
  • „Образование“ (ПО)
  • „Околна среда“ (ПОС)
  • „Транспортна свързаност“ (ПТС)
  • „Храни и основно материално подпомагане" (ПХОМП)
  • „Морско дело, рибарство и аквакултури“ (ПМДРА)
  • Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР)

Те се финансират със средства от Европейските фондове при споделено управление ЕФСУ.

 

Продукти от риболов и аквакултури - за целите на финансиране от ЕС в обхвата на това понятие се включват следните определения (съгл. Регламент (ЕС) № 1379/2013):
 - „продукти от риболов“ означава водните организми, получени в резултат на риболовна дейност, или продукти, получени от тях, изброени в Приложение I на регламента;
 - „продукти от аквакултури“ означава водните организми във всеки етап от техния жизнен цикъл, получени в резултат на дейности, свързани с аквакултурите, или продукти, получени от тях, изброени в Приложение I на регламента.

Свързано с това е и понятието „първично производство на продукти от риболов и аквакултури“, което обхваща всички операции, свързани с риболова, развъждането или отглеждането на водни организми, както и дейностите в стопанството, или операции на борда, които са необходими за подготовката на животно или растение за първата продажба, включително нарязване, филетиране или замразяване, както и първата продажба на прекупвачи или преработватели.

Преработка и предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури“ означава всички операции, включително манипулация, обработка и преобразуване, извършвани след момента на разтоварване на брега или събиране в случай на аквакултури, които водят до получаването на преработен продукт, както и до разпространението му.

 

Публичноправни организации - организации, които имат всички изброени характеристики:
а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;

б) имат правосубектност;
в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи или организации; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;

Примери за такива организации могат да са: държавни/регионални институти, университети и образователни институции, органи за управление на природни паркове и защитени територии, изследователски институти, държавни или общински музеи, изложбени галерии и др.

Първично селскостопанско производство - виж Селскостопански продукти.

 

Първично производство на продукти от риболов и аквакултури - виж Продукти от риболов и аквакултури.


Р

Разширена реалност - термин, който е обединяващ за технологиите виртуална реалност, обогатена реалност и смесена реалност. XR работи чрез конструиране на завладяващи изживявания, които съчетават реални и виртуални компоненти.


С

Свързани организации (affiliated entities) – организации, които са свързани с някой от бенефициентите и участват в проекта с подобни на техните права и задължения. Разликата е, че не подписват договора за безвъзмездна помощ, затова самите те не са бенефициенти. Все пак получават част от парите по проекта, затова трябва да бъдат одобрени при кандидатстване и да се съобразяват с условията на поканата.

 

Селски райони (общини от селските райони) в Република България са общините, в които няма населено място с население над 15 000 души. Съгласно тази дефиниция, 215 общини от общо 265 общини в България се класифицират като селски район.

Подробен списък на общините:
 - Благоевград: Банско, Белица, Гърмен, Кресна, Разлог, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якорудa
 - Бургас: Камено, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево

 - Варна: Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово
 - Велико Търново: Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Стражица, Сухиндол
 - Видин: Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене
 - Враца: Борован, Бяла Слатина, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин
 - Габрово: Дряново, Трявна
 - Добрич: Балчик, Генерал Тошево, Добрич – селска, Каварна, Крушари, Тервел, Шабла
 - Кърджали: Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград, Черноочене
 - Кюстендил: Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно
 - Ловеч: Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Угърчин, Ябланица
 - Монтана: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Медковец, Чипровци, Якимово
 - Пазарджик: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница
 - Перник: Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир, Трън
 - Плевен: Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Пордим, Червен бряг
 - Пловдив: Брезово, Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря
 - Разград: Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Самуил, Цар Калоян
 - Русе: Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Сливо поле, Ценово
 - Силистра: Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Ситово, Тутракан
 - Сливен: Котел, Твърдица
 - Смолян: Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Чепеларе
 - София област: Антон, Божурище, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч

 - Стара Загора: Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел баня, Раднево, Чирпан
 - Търговище: Антоново, Омуртаг, Опака, Попово
 - Хасково: Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Симеоновград, Стамболово, Тополовград
 - Шумен: Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино
 - Ямбол: Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа.

 

Селскостопански продукти - за целите на финансиране от ЕС в обхвата на това понятие се включват продуктите, изброени в Приложение I от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те могат да бъдат видени тук. Определението е от особена важност, защото служи за разграничение на това, от коя програма или фонд ще бъде предоставена помощ на стопани, отглеждащи такива продукти.

Свързано с горното е и понятието „първично селскостопанско производство“, което означава производство на продукти на почвата и на животновъдството, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на тези продукти. Тук не се включват продуктите от риболов и аквакултури, които са описани в друг регламент.

В този смисъл „преработка на селскостопански продукти“ означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по подготвяне на животински или растителен продукт за първата му продажба.

Търговия със селскостопански продукт“ означава държане или излагане на селскостопански продукт с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или изобщо за пускане на пазара по какъвто и да било друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвач или преработвател, както и всяка една дейност по подготвяне на продукта за тази първа продажба; продажба от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия със селскостопански продукти, ако се осъществява в самостоятелни помещения, предвидени за тази цел.

 

Семейна фирмаЗа семейна фирма (за целите на Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията) се счита предприятие, при което:
- повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от физическото лице, създало предприятието или придобило капитала (собствеността) му И минимум едно друго (различно) физическо лице участва официално в управлението  на предприятието, като между двете лица съществува роднинска връзка, 
ИЛИ
- повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието се притежава от две или повече физически лица, създали предприятието или придобили капитала (собствеността) му, като между тях съществува роднинска връзка И минимум едно от тези лица или минимум едно друго (различно) физическо лице, с което лицата, притежаващи повече от половината от капитала (собствеността) на предприятието имат роднинска връзка, участва официално в управлението на предприятието,

ИЛИ
- повече от половината от капитала на предприятието се притежава от едно или повече физически лица, създали предприятието или придобили капитала му, между които съществува роднинска връзка И минимум едно от тях (в случаите на две или повече лица в роднинска връзка, които притежават повече от половината от капитала) или минимум едно друго (различно) физическо лице, с което лицето/ата, притежаващо/и повече от половината от капитала на предприятието има/т роднинска връзка, е назначено на трудов договор в предприятието. 

Не се считат за „семейни предприятия” тези предприятия, в които повече от половината от капитала (собствеността) се притежава от друго юридическо лице и/или едноличен търговец И/ИЛИ в чието управление официално участва/т друго/и юридическо/и лице/а и/или едноличен/ни търговец/ци.

 

Сертификат за високи постижения - вж. Печат за високи постижения.

 

Синя икономика – набор от икономически дейности, които са свързани с водните басейни (океани, морета, реки и т.н.), тяхното опазване от замърсяване и устойчивото оползотворяване на водните им ресурси. През последните години се подкрепят все повече проектни предложения, които изпълняват дейности в полза на синята икономика. Тя включва най-различни икономически сектори – лов и преработка на риби и аквакултури, корабостроене и кораборемонт, транспорт на товари по вода, защита на водната екосистема, създаване на офшорни източници на възобновяема енергия (вятърни турбини), крайбрежен туризъм и др.

 

Скейлъпите (Scale-up) са фирми със среден годишен растеж на броя служители (или оборот) по-голям от 20% годишно за период от 3 поредни години, с поне 10 служители в началото на периода на наблюдение.

 

Солидарна икономика - свързва се с понятието социална икономика, като много често те са равнопоставени и не може да се търси разлика между тях.

Според дефиницията на Европейската Комисия, приета през 1990 г., "социалната икономика е съставена от организации и предприятия, независими от държавата, които произвеждат търговски и нетърговски стоки и услуги със социална цел, които се характеризират с демократично
участие на техните членове, ползватели и работници, основават се на солидарност между членовете и не разпределят печалба за акционерите".

Солидарната икономика е форма на икономическа дейност, при която парите като средство за оценка и плащане се заменят изцяло или частично от други процеси или споразумения. Солидарната икономика се отнася до ориентирани към нуждите социални, демократични и екологични подходи. Солидарно-икономическите проекти трябва основно да обслужват хората. Освен това често се основава на убеждението, че всеки човек е част от обществото, и че неговата работа е съществена част от човешкия прогрес.

 

Стандартен производствен обем (СПО) е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по специална методика. СПО изразява икономическия размер на земеделското стопанството. Размерът на конкретно земеделско стопанство се изчислява на база площите, които обработва или броя животни, които отглежда.

В настоящия програмен период 2021 – 2027 г., земеделските стопанства се разделят на следните основни категории, в зависимост от техния икономически размер:
- Малко земеделско стопанство – стандартен производствен обем от над 8 000 до 30 000 евро, включително;
- Средно земеделско стопанство – стандартен производствен обем от над 30 000 до 170 000 евро, включително;
- Голямо земеделско стопанство – стандартен производствен обем над 170 000 евро.

Това диференциране има значение при определяне на условията за участие и финансиране на земеделските стопани.

 

Стартъп - (от англ. език: „стартиращ“, startup company, стартираща фирма, стартиращ бизнес). В света на бизнеса, думата “стартъп” не се отнася за фирма, която току-що е започнала работа. Терминът се свързва с бизнес, който има висок потенциал за развитие. Често се обвързва директно и с нови технологии, финтех и рискови инвестиции, но според известния предприемач Стийв Бланк, единственото основно изискване, за да се нарече една компания „стартъп“, е потенциалът й за растеж.

От гл.т. на програмите за безвъзмездна помощ, стартиращи са всички компании с до 3 години финансова история. (до 3 приключени финансови години). За тях грантовото финансиране е силно ограничено, тъй като бизнесът се води рисков и може да няма реален измерим резултат от субсидията. Поради тази причина средствата по европрограмите, предназначени за насърчаване на стартиращи предприемачи, се насочват към кредитни или гаранционни схеми с по-добри от пазарните условия, които се управляват от банките и към фондове за рисков капитал.

 

СТЕМ - Съкращението STEM (от англ. Science, Technology, Engineering, and Mathematics) в образованието обозначава изучаването на съвкупността от природни науки, технологии, инженерни науки и математика. Природните науки обединяват физика, биология, химия, астрономия, логика и статистика. Макар STEM да обозначава конкретните дисциплини, фокусът на STEM обучението е върху развиването на мисленето – математическо, логическо и инженерно. То се базира на интегриран подход и методика, която поставя ученика в центъра на обучението и насърчава ученето чрез проектно-базирано обучение, чрез преживяване, творчество и експериментиране.

STEM центровете са интегрирана съвкупност от специално създадени и оборудвани учебни пространства с фокус върху изучаването и прилагането на компетентности в областта на природо-математическите науки в държавните и общинските училища в страната. Всеки училищен STEM център трябва да включва промяна в следните елементи: Образователна среда (физическа среда и технологии); Учебно съдържание, Методи на преподаване, Организация и управление на училищните процеси.

Понятието включихме в нашия речник, защото Министерство на оборазуванието стартира мащабна програма за подкрепа за изграждане на STEM среда в българските училища. Вижте повече тук.


Т

Таксономията на ЕС е инструмент, който помага за насочване на инвестициите към икономическите дейности, които са най-необходими за прехода в съответствие с целите на Европейската зелена сделка като:

1. Създава референтна рамка за инвеститори и компании;
2. Подкрепя компаниите в усилията им да планират и финансират своя преход;
3. Предпазва от практики за Greenwashing (зелено измиване – лоши практики, при които един продукт се представя като екологичен, въпреки че всъщност не е така);
4. Помага за ускоряване на финансирането на онези проекти, които вече са устойчиви, и тези, които имат нужда от подкрепа за преход към устойчивост.

Таксономията на ЕС позволява на компаниите да споделят обща дефиниция на икономически дейности, които могат да се считат за екологично устойчиви. Това са такива дейности, които „допринасят значително за поне една от целите на ЕС в областта на климата и околната среда, като в същото време не вредят значително на нито една от тези цели":
а) смекчаване на изменението на климата;
б) адаптиране към изменението на климата;
в) устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
г) преход към кръгова икономика;
д) предотвратяване и контрол на замърсяването;
е) защита и възстановяване на водното биоразнообразие и на водните екосистеми.

Таксономията на ЕС задължава големите регистрирани на борсата компании с над 500 служители да оповестяват степента, в която техните дейности отговарят на критериите за устойчивост на таксономията. От 05.01.2023 г. влезе в сила Директива за корпоративното отчитане за устойчивост (CSRD), която задължи всички големи и малки дружества, вкл. МСП, да отчитат съответствието си с тези критерии. Първите компании ще трябва да приложат новите правила за при отчитането на финансовата 2024 г. за отчети, публикувани през 2025 г.

За постигане на по-голямо разбиране на таксономията на ЕС е създаден навигатор, който включва Таксономичен компас, Таксономичен калкулатор, Често задавани въпроси и Ръководство за потребители.

 

Технологичната интензивност на производството показва до каква степен то е насочено към високо или ниско технологични продукти. В зависимост от това Евростат обособява четири отделни групи на производството, в унисон с международната класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 2) и Код по КИД 2008:

Високо технологични – Производство на основни фармацевтични продукти и препарати, компютърни, електронни и оптични продукти и др.:

Средно-високо технологични – производство на химикали и химически продукти, електрическо оборудване, машини, МПС и друго транспортно оборудване;

Средно-ниско технологични – производство на кокс и рафинирани петролни продукти, каучукови и пластмасови изделия, основни метали, метални изделия (без машини и оборудване) и др.;

Ниско технологични – хранителни продукти и напитки, тютюневи изделия, текстил, дрехи, кожени изделия, продукти от дърво (вкл. мебели), хартия и др.;

Интензивни на знание нефинансови дейности – бизнес сектор.

Пълен списък на различните сектори може да видите тук.

 

Трансгранични региони - това са крайграничните области, които се намират в близост до границата със съседна държава.

В рамките на Европейското териториално сътрудничество (INTERREG), по отделни програми в трансграничните региони се цели да се провежда политика на сближаване, с цел разрешаване на проблеми, които надхвърлят националните граници, изискват намирането на общо решение и развиват с общи усилия потенциала на граничните територии в съответните две държави. 

Трансграничните региони на България с нейните съседи са:

  • България-Румъния: обхваща 8 области в България – Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич и Силистра и 7 области в Румъния – Мехединци, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш и Констанца;
  • България-Сърбия: обхваща 6 области в България - Видин, Монтана, Враца, София, Перник и Кюстендил и 7 области от Сърбия - Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня.
  • България-Северна Македония: обхваща 2 области в България – Благоевград и Кюстендил и 3 района в Северна Македония - Североизточен, Източен и Югоизточен;
  • България-Гърция: обхваща 4 области в България - Благоевград, Хасково, Смолян и Кърджали и 7 области в Гърция - Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Серес и Солун.
  • България-Турция: обхваща 3 области в България - Бургас, Ямбол и Хасково и 2 провинции в Турция - Одрин и Къркларели.

 

Търговия със селскостопански продукт - виж Селскостопански продукти.


У

Управляващ орган (също Договарящ орган, на англ. Contracting Authority) - организацията, която е натоварена с цялостната организация и управление на средствата по дадена програма. Управляващият орган организира процедури за набиране на проектни предложения, организира получаването на кандидатурите, тяхната оценка в съответствие с критериите за подбор на проекти по съответната програма, обявява крайните резултати от оценката, сключва договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с успешните кандидати, прави текущ мониторинг и оценка на проекта, разплаща средствата. Обикновено, при програмите с европейско финансиране, управляващ орган е дирекция в министерство или пък е държавна агенция, чиято дейност е свързана пряко със съответната програма. Например управляващ орган на новата програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа.

 

Уязвими групи - това са групи от обществото, които изпитват специфични затруднения да се включат активно на пазара на труда (и най-вече да си осигурят работа). Към тях се включват хора в неравностойно положение, вкл. с увреждания; деца под 18 г.; малцинства (в това число маргинализирани общности като роми); безработни и/или неактивни лица/младежи; лица в риск от отпадане или отпаднали от системата на образованието; лица без завършени класове от началния и/или прогимназиалния етап; неграмотни или слабо грамотни лица; лица, търсещи или получили закрила.


Ф

Фирми със средна пазарна капитализация (mid - caps) и малки фирми със средна пазарна капитализация (small mid - caps) – Във финансиращите програми с безвъзмездна помощ, управлявани в България, се въвеждат следните определения за двете понятия:
- Малки дружества със средна пазарна капитализация (Small Mid-Caps) – предприятия, които по финансови показатели са МСП (годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева), но средно списъчният брой на персонала им е до 499 служители (от 250 души до 499 души), като са взети предвид всички отношения на партньорство и свързаност с други предприятия.
- Дружества със средна пазарна капитализация (Mid-Caps) – предприятия, които по финансови показатели са МСП (годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева, и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева), но средно списъчният брой на персонала им е до 1 500 служители (от 500 души до 1 500 души), като са взети предвид всички отношения на партньорство и свързаност с други предприятия.

Европейската инвестиционна банка дефинира Mid-Caps като компании с персонал между 250 и 3000 служители. В препоръка на ЕК 2003/361/EC, чл. 1 от Анекс, Small Mid-Caps са дефинирани като фирми с до 499 служители, като този показател се изчислява по същата методика както при МСП, като в случая критериите, които се ползват при МСП по отношение на оборотите и капитала не се прилагат. Mid-caps и small mid-caps са всъщност част от големите предприятия, за които финансирането по европейските програми е доста по-ограничено.

 

Фонд за справедлив преход (ФСП, The Just Transition Fund) - финансов инструмент в рамките на политиката на сближаване. Той има за цел да предоставя подкрепа на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от прехода към неутралност по отношение на климата. ФСП ще улесни прилагането на Европейския зелен пакт, чиято цел е до 2050 г. да направи Европейският съюз (ЕС) неутрален по отношение на климата.

ФСП предоставя предимно безвъзмездни средства. Специалната схема за преход в рамките на InvestEU привлича частни инвестиции. Европейската инвестиционна банка привлича публично финансиране.

Критериите за разпределение се основават на промишлените емисии в регионите с висок въглероден интензитет, заетостта в промишлеността и в добива на каменни и лигнитни въглища, производството на торф и битуминозни шисти, както и равнището на икономическо развитие.

Фондът за справедлив преход на ЕС разполага с общ бюджет от 17,5 милиарда евро за периода 2021 – 2027 г. 7,5 милиарда евро са финансирани по линия на многогодишната финансова рамка, а допълнителни 10 милиарда евро са финансирани по линия на Next Generation EU.

На 21.12.2023 г. Eвропейската комисия одобри 1,2 милиарда евро за справедлив преход в България.

Териториите и дейностите, допустими за финансиране от ФСП се определят чрез териториални планове за справедлив преход. В България това са областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.


Ц

Цифров (дигитален) близнак - с оглед на тенденцията за цифровизация в производството, много покани за проекти финансират и подпомагат дейности по внедряването на дигитални близнаци в производствените процеси на фирмите.

Цифровият близнак е идентичен виртуален модел на даден физически обект. За да бъде създаден такъв модел, физическият обект се оборудва със сензори, които извличат данни за най-различни аспекти на продукта (размери, цвят, материали от които е направен, температура, произведена енергия и др.) и след това ги предават към система, която ги обработва и създава идентично дигитално копие на обекта. Тъй като сензорите предават данни непрекъснато, промените се отразяват в дигиталното копие в реално време. Такъв цифров модел може да се използва за извършването на симулации, мониторинг на ефективността, засичане на проблеми в работата му, генерирането на идеи за неговото подобряване и др. дейности, които след това могат да се приложат на реалния физически обект.

Цифровите близнаци улесняват фирмите в научноизследователските дейности при създаването на нов продукт като им позволяват да видят как работи даден прототип, какви грешки и дефекти има и как може да се подобри преди да бъде пуснат за серийно производство. Също така могат да помогнат на фирмите да решат какво да правят с продукти, които са достигнали до края на жизнения си цикъл като им даде идеи кои от материалите, от които е съставен продукта, могат да се рециклират и да се използват повторно при създаването на нов продукт.

Нужно е да се отбележи, че не всеки продукт може да извлече полза от това да има дигитален близнак. За по-просто устроените продукти не е нужно, а също и икономически целесъобразно, да имат дигитален аналог. От друга страна цифровите близнаци са много подходящи за:
- механично сложно устроени продукти: автомобили, влакове, самолети, големи двигатели, комплексни машини и др.;
- големи обекти: сгради, мостове и други мащабни инженерни обекти;
- производствени системи, при които цифровите близнаци спомагат за постигане на по-голяма ефективност на цялостния процес на производство;
- мониторинг на здравните индикатори на пациент;
- други.


Ч

Частни организации са юридически и физически лица, които притежават права и задължения и ги придобиват чрез своите управителни органи. Юридическите лица могат да бъдат както търговски дружества, така и сдружения с нестопанска цел.

  • Търговските дружества са предприятия, които се занимават с дейности с цел реализиране на печалба. Те са търговски дружества и кооперации (с изключение на жилищностроителните кооперации).
  • Сдруженията с нестопанска цел са организации, които съществуват с конкретна цел, различна от реализиране на печалба. Към тях често се реферира като НПО (неправителствени организации). В България в общия случай те се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), като организации в обществена или частна полза.

Организациите в здравния и образователния сектор, както и тези в сферата на културата, се класифицират като публични или частни, в зависимост от собствеността и начина им на управление. Извън описаните, съществуват и частни случаи, при които статута на публична или частна огранизация следва да се определя след анализ. 

 

Очаквайте следващите попълнения в нашия речник!

 

Елеонора Иванова, основател на Fininfo.BG