Полезно

ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА ПРОЕКТНИТЕ ПОНЯТИЯ

23.09.2022

Тук събираме на едно място понятията, които се използват най-често в програмите за финансиране, и тези, с които Европейската комисия основно обвързва предоставянето на възмездна или безвъзмездна финансова подкрепа за проекти на компании, общини, министерства, училища, болници, нестопански сектор.

Термините са подредени по азбучен ред. Следете ни, ще добавяме непрекъснато нови, които известно време ще са в син цвят, за да е ясно, че са последно добавени.

 

Бенефициент (също бенефициер, на англ. beneficiary) – лице (юридическо или физическо), което е получател на финансови средства от органи на ЕС, държавата или от други институции. Всъщност чисто езиково двата термина са противоположни (единият дава – а другият взема пари), но в рамките на програмите за финансиране между тях често се слага знак за равенство. Тъй като ние правим проектен, а не езиков речник на термините, приемаме, че в общия случай и двете понятия означават организацията, компанията, общината и т.н., която кандидатства по програма за финансиране и в случай на успех, тя ще сключи договора за безвъзмездна помощ и ще получи средствата при условията, определени за това.   

Често говорим за преки и крайни бенефициенти. В някои случаи, например проект за модернизация и придобиване на оборудване от фирма, те съвпадат – получател е все компанията – кандидат. Но при други проекти, е възможно една организация да получи средствата, с цел да извърши действия или услуги в полза на други лица или обществото като цяло. Тогава говорим за крайни бенефициенти, например: Агенцията по заетостта предоставя средства за квалификация и обучения; те се заплащат на обучителни организации (които стават директните получатели), но крайните бенефициенти, които се ползват от знанията, са безработни лица. Или: Агенцията за малки и средни предприятия получава средства от програма на ЕС, с които съфинансира разходи на МСП за участие в изложения в чужбина.

 

Високотехнологичен проектпо смисъла на "Наредбата за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен Стартъп-виза", това е проект, в основата на който стои използването на високи технологии за производството на нови високотехнологични продукти и/или услуги. Високите технологии са тези, отличаващи се с висока степен на сложност и за използването на които се изискват специализирани знания и умения.
Според "Национална стратегия за малките и средните предприятия” 2021-2027 г. за високотехнологични се приемат секторите:

Високотехнологични производства
С21 Производство на лекарствени вещества и продукти;
С26 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти;

Високотехнологични услуги с интензивно използване на знания
J59 Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика
J60 Радио- и телевизионна дейност
J61 Далекосъобщения
J62 Дейности в областта на информационните технологии
J63 Информационни услуги
М71 Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи
М72 Научно изследователска и развойна дейност

 

Водено от общностите местно развитие (ВОМР), още познат като подходът ЛИДЕР е инструмент, който Европейската комисия прилага още през 90-те г. за развитие на селските и рибарски райони на страните-членки, в т.ч. и България.

Основната цел е да се подобри качеството на живот в местните общности, да се ускори развитието най-вече чрез инвестиции, които ще облагородят селата, ще създадат заетост и ще насърчат използването на местния потенциал.

Подходът ВОМР се прилага „отдолу – нагоре” като се създават, т.нар. Местни инициативни групи. Те включват представители на заинтересованите страни от местната общност (общини, бизнес, НПО), които съвместно, при осигуряване на максимална публичност, определят приоритетите за развитие на територията, която представляват и ги включват в Стратегия за водено от общностите местно развитие. В изпълнение на Стратегиите се изготвят проекти, които могат да бъдат финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Повече за ВОМР и МИГ можете да намерите тук.

 

Грант - думата е заета от aнглийски (grant) и е навлязла широко в проектния език, поради своята краткост. Грант наричаме безвъзмездната помощ, паричната субсидия, която се предоставя на бенефициер за реализация на определен проект. Сума, която не се връща. Грантовете обикновено са публични средства (национален бюджет, европейски бюджет), разпределяни с отделни програми или частни дарения, набрани от фондове и фондации. За да бъде получена помощта, има множество условия. Те са конкретно описани в документацията, придружаваща всяка нова обява и покана за кандидатстване. Точно както банките и инвеститорите очакват възвръщаемост, така и организациите, предоставящи грантове, очакват срещу тях конкретни резултати и устойчиво въздействие. И техните условия стават все по-рестриктивни.

 

ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ (на англ. Decarbonisation) - Декарбонизацията е процес на намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, особено на въглеродния диоксид (CO2). Нейната цел е да се постигне глобална икономика с ниски емисии и да се постигне неутралност на климата чрез енергийния преход.

Енергийният преход е структурна промяна, която премахва въглерода от производството на енергия. Това е икономическа електрификация, основана на чисти алтернативни енергии, които излъчват само енергия, която земята може да абсорбира.

 

Доказателство на концепция (Proof of concept, PoC) - теоретична демонстрация на даденa идея с цел да се удостовери нейната осъществимост и практически потенциал. Целта на този процес не е да определи дали за идеята (продукт или услуга) има пазарно търсене или кой ще е най-добрия метод на производство, а да се види дали тя може да бъде приложена в практиката.

 

Дълбоки технологии (deep tech) - иновативни високотехнологични продукти и услуги, използвани за решаването на широкомащабни проблеми, за които технологиите, които в момента се предлагат на пазара, нямат решение. Примери за подобни технологии включват: квантови изчисления, синтетична биология, усъвършенствани материали и производство, роботика, фотоника и др.
Терминът deep tech може да се използва и за фирма (най-често стартъп), която си е поставила за цел да осигури технологични решения, за които се изисква значителна научно-развойна дейност и да ги приведе до ниво на готовност за пускане на пазара.

 

Държавна помощ - понятието е дефинирано в чл. 107, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това е помощ, предоставена от държава от ЕС или чрез държавни ресурси под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки. Полученото финансиране по европрограмите от компании в ЕС (вкл. в България) е по същество държавна помощ и се отчита и контролира.

Държавната помощ може да бъде директна (когато са получени директно пари) или индиректна (когато няма директен трансфер на средства, но е получена икономическа изгода, напр. при участие в международни изложения, където част от разхода се поема от държавата, ползване на консултантски услуги безплатно или на цени по-ниски от пазарните. и др.). Държавна помощ може да бъде и отпускането на заеми при по-ниски лихвени проценти или др. облекчителни условия, предоставянето на гаранции по заеми при по-облекчени условия, капиталови субсидии, освобождаване от данъци, такси или спестяване на други разходи, предоставяне и получаване на услуги или доставки при условия, различни от пазарните и др.

Категориите „държавната помощ“ са законово регламентирани и е важно да се знаят, защото в зависимост от това какъв „режим на държавна помощ“ се прилага по една програма, това води до известни ограничения за кандидатите. (вижте напр. „минимална помощ“).

 

ЗЕЛЕНА СДЕЛКА - (на англ. Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и ще се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

 

Индустрия 4.0. – т.нар. „четвърта индустриална революция“ накратко казано е свързана с цифровизация на промишлеността. След Индустрия 1.0 (механизация, парна енергия, тъкачен стан), Индустрия 2.0 (масово производство, конвейерни линии, електрическа енергия), Индустрия 3.0 (автоматизация, компютри и електроника), Индустрия 4.0 (кибернетични физически системи, интернет на нещата, мрежи") се превръща в неразделна част от световните производствени системи. Вече говорим за „интелигентни фабрики“, „умни продукти“ „интелигентни транспортни системи“, „интелигентни енергийни системи“, добавена и виртуална реалност в производството, big data и т.н.

Примери за компоненти на Индустрия 4.0 са: компютърни услуги в облак и високопроизводителни изчислителни технологии; киберсигурност; големи информационни масиви и аналитични технологии; изкуствен интелект; кибер-физически системи, индустриална и сервизна роботика; адитивно производство; 5G, интернет на нещата.

Според Европейската комисия, четвъртата вълна на индустриално развитие съвсем не е насочена само към производствените отрасли, тя има приложение във всички сектори на икономиката. Тя има потенциала да осигури на компаниите по-голям контрол върху процесите, например като увеличи възможностите им да адаптират продуктите към все по-индивидуализираните изисквания на клиентите. Това обхваща целия жизнен цикъл на продукта и несъмнено води и до подобряване на ефективността, растеж и по-високоплатени работни места.

Европейската комисия оценява, че предприятията в ЕС не използват пълноценно предимствата на съвременните технологии; подобни иновации са неравномерно разпределени между отраслите, между страните в ЕС и между МСП и големите дружества. Например, 54 % от големите предприятия са с висока степен на цифровизация, докато за МСП този дял е едва 17 % (данните са от доклад на Европейската сметна палата, 2020 г.). Затова темата дигитализация и в частност Индустрия 4.0 е изведена като приоритет на ниво ЕС, към който се насочват огромни публични ресурси и цели програми (пример: програма „Цифрова Европа 2021 – 2027“ с бюджет от 9 млрд. евро).

 

Иновация - по смисъла на програмите за безвъзмездна помощ, управлявани в България, иновацията е нова технология, производство на нов или значително подобрен продукт, нов процес или метод на производство, вкл. нови маркетингови или организационни процеси. Продуктова иновация е стока или услуга, която е нова или значително подобрена по отношение на нейните свойства или начини на използване. Производствена (процесна) иновация е нов или значително подобрен начин на производство или доставка на продукта, напр. нова технология, нов или значително подобрен метод на производство и/или производствено оборудване и т.н. Маркетингова иновация е нов метод за маркетинг, включително на значителни изменения в дизайна или опаковката на продукта, неговото складиране, реклама на пазара или в определянето на неговата продажна цена. Организационна иновация е нов организационен метод в търговската практика на фирмата, в организацията на работните места или външните връзки

В практическо измерение, един продукт или метод се счита за иновативен, ако може да бъде защитен с патент, полезен модел или друг вид индустриална собственост.

Програмите правят разлика между дейностите по «разработване на иновации» и «внедряване на иновации». Обикновено те не се смесват в обща покана за кандидатстване, а се обявяват отделни процедури. Разработването е свързано с технологичното развитие на нови продукти, технологии и услуги или върху съществено усъвършенстване на съществуващи продукти, технологии или услуги (научноизследователска и развойна дейност). При внедряването вече говорим ниво на готовност на иновацията (продукт, процес) за реализация на пазара. От досегашния опит можем да споделим, че при разработване на иновации се финансираха разходи за труд, за външни специалисти, за изпитвания, за материали и оборудване за подготовка на прототип, помощ за регистрация на патенти и модели и т.н., а внедряването е по-скоро свързано със закупуване на оборудване и/или софтуер за производство на въпросната иновация, както и допълнителни технически или маркетингови услуги отново свързани с нея.

Тъй като програмите често реферират към тях, е добре да се знае, че при иновациите говорим за различни нива на технологична готовност:
TRL 1 - Наблюдение на основни принципи
TRL 2 - Формулиране на концепцията на технологията
TRL 3 - Изследване и експериментално доказване на концепция
TRL 4 - Лабораторно потвърдена концепция
TRL 5 - Технология, валидирана в релевантна среда
TRL 6 - Технология, демонстрирана в релевантна среда
TRL 7 - Прототип, демонстриран в операционна среда
TRL 8 - Завършена и сертифицирана система
TRL 9 - Изпробвана система в операционна среда

За да бъдат допустими за финансиране по управляваните в България програми, проектите следва да предлагат иновации, попадащи в една от следните тематични области: информатика и ИКТ; мехатроника; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативни и рекреативни индустрии; чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика. Тези области за изведени в т.нар. „Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България 2021 - 2027“ (ИСИС).

 

Интензитет на помощта - брутният размер на безвъзмездна помощ, която се предоставя по дадена програма и/или е записан в договора за финансиране на проекта, изразен като процент от всички допустими (приети) разходи, преди приспадането на данъци или други такси, ако има такива. Т.е. това е съфинансирането от програмата, на което могат да разчитат кандидатите за получаване на помощта. Пример: По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, един проект на стойност 100 000 лв, подаден от малко предприятие, може да разчита на подкрепа от програмата до 50% (интензитет на помощта) от всички предвидени разходи, т.е. до макс. 50 000 лв.

 

КРЪГОВА ИКОНОМИКА (на англ. Circular economy) - Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Идеята е, когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Концепцията за кръгова икономика се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който се използват суровини, създават се изделия от тях, те се потребяват и остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на енергия.

 

Местни инициативни групи (МИГ) - вж. Водено от общностите местно развитие (ВОМР).

 

Минимална помощ - Режим „минимална помощ“ (известен още като „de minimis“) е дефиниран в Регламент (ЕС) № 1407/2013 и е най-често срещан в програмите с европейско финансиране. Той поставя ограничения в размера на помощта, която едно предприятие може да получи за определено време. Максималният размер на помощта по режим „минимална помощ“ (de minimis), за която се кандидатства по дадена покана за финансиране, заедно с други, вече получени минимални помощи от предприятието-кандидат, не може да надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро за период от три бюджетни години (двете предходни плюс текущата година). В случая на предприятие, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка, това ограничение е съответно левовата равностойност на 100 000 евро.

При всяка програма по режим „минимална помощ“ се попълва декларация, в която се указват вече получените помощи. Данните се вземат от административните и счетоводни документи на фирмата. В България съществува и официален регистър, който може да бъде ползван за сравнение, но не и да се разчита изцяло на него, тъй като отговорността за посочване на неверни данни се носи изцяло от бенефициера.

Важно е да се знае, че има и някои допълнителни ограничения, вкл. е нужно да се обследват и всички свързани предприятия или по-точно „предприятията, с които предприятието-кандидат образува „едно и също предприятие“ (по смисъла на чл. 2, пар. 2 на Регламент (ЕС) № 1407/2013).

Неправилно декларираните данни могат да доведат до санкции или отхвърляне на проекта. Препоръчваме в случая да се ползва опитен експерт или юрист.

 

Минимално жизнеспособен продукт (minimum viable product, MVP) - работна версия на продукта, която има достатъчно характеристики, за да може да бъде използвана от клиенти, които след това да дадат обратна връзка с предложения за неговото подобряване. MVP по своята същност е продукт, който въпреки, че няма всички финални функции или характеристики, е готов да бъде пуснат на пазара, за разлика от прототипа, който е продукт с грешки, които трябва да бъдат изчистени преди да бъде готов за продажба.

 

МСП – Малки и средни предприятия (на англ. SME). Понятието е регламентирано със закон и всъщност говорим за четири отделни групи фирми:

Микропредприятия – компании със средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души  + годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв.  и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Малки предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души + годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
Средни предприятия - средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души + годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
Големи предприятия – всички останали. 

Това са най-конкретните характеристики, които понякога дори опростяваме само до броя на персонала на фирмата. В много от случаите, обаче, определянето на статута на МСП не е никак лесно дори за опитен юрист или счетоводител. Причините са редица условности, като например свързаност между предприятията, промяна на данните от една година спрямо друга и т.н. А точното определяне е от особена важност! МСП са основните получатели на финансова подкрепа и по европейски, и по национални програми; за тях имат специални кредитни продукти Българската банка за развитие, търговските банки... Неправилно определен статут (т.е. извън обхвата на МСП) може да ви струва пари и време, защото проект по програма само за МСП, подаден от компания, което не отговаря на условията, ще бъде отхвърлен по чисто административни причини! Затова препоръчваме при по-сложни казуси да се обърнете към специалист.

 

Печатът за върхови постижения (т.нар. Seal of Excellence) е сертификат за качество, който Европейската комисия дава на проектни предложения, които са били подадени и оценени, че покриват качествените изисквания на съответния инструмент за финансиране на ЕС, но в крайна сметка не са били финансирани заради недостиг на бюджета по съответния конкурс. Той дава на тези проектни предложения възможност да получат средства от други финансови източници.

Печат за върхови постижения се предоставя на проектни предложения по някоя от инициативите на програма Хоризонт - EIC Accelerator или EIC Transition (само за индивидуални МСП кандидати). Съответното проектно предложение автоматично получава Печат за върхови постижения ако е оценено с 13 или повече точки (от общо 15), но не е финансирано поради недостиг на бюджета.

Всеки публичен орган или частна организация с възможности за осигуряване на финансиране може да избере да финансира проекти, получили печат за върхови постижения. Самият факт, че даден проект е получил такъв сертификат означава, че е минал строгите критерии на оценяване на Европейската комисия, затова другите финансиращи организации няма нужда също да правят задълбочено оценяване на проекта, което значително улеснява процеса.

 

Стартъп - (от англ. език: „стартиращ“, startup company, стартираща фирма, стартиращ бизнес). В света на бизнеса, думата “стартъп” не се отнася за фирма, която току-що е започнала работа. Терминът се свързва с бизнес, който има висок потенциал за развитие. Често се обвързва директно и с нови технологии, финтех и рискови инвестиции, но според известния предприемач Стийв Бланк, единственото основно изискване, за да се нарече една компания „стартъп“, е потенциалът й за растеж.

От гл.т. на програмите за безвъзмездна помощ, стартиращи са всички компании с до 3 години финансова история. (до 3 приключени финансови години). За тях грантовото финансиране е силно ограничено, тъй като бизнесът се води рисков и може да няма реален измерим резултат от субсидията. Поради тази причина средствата по европрограмите, предназначени за насърчаване на стартиращи предприемачи, се насочват към кредитни или гаранционни схеми с по-добри от пазарните условия, които се управляват от банките и към фондове за рисков капитал.

 

СТЕМ - Съкращението STEM (от англ. Science, Technology, Engineering, and Mathematics) в образованието обозначава изучаването на съвкупността от природни науки, технологии, инженерни науки и математика. Природните науки обединяват физика, биология, химия, астрономия, логика и статистика. Макар STEM да обозначава конкретните дисциплини, фокусът на STEM обучението е върху развиването на мисленето – математическо, логическо и инженерно. То се базира на интегриран подход и методика, която поставя ученика в центъра на обучението и насърчава ученето чрез проектно-базирано обучение, чрез преживяване, творчество и експериментиране.

STEM центровете са интегрирана съвкупност от специално създадени и оборудвани учебни пространства с фокус върху изучаването и прилагането на компетентности в областта на природо-математическите науки в държавните и общинските училища в страната. Всеки училищен STEM център трябва да включва промяна в следните елементи: Образователна среда (физическа среда и технологии); Учебно съдържание, Методи на преподаване, Организация и управление на училищните процеси.

Понятието включихме в нашия речник, защото Министерство на оборазуванието стартира мащабна програма за подкрепа за изграждане на STEM среда в българските училища. Вижте повече тук.

 

Управляващ орган (също Договарящ орган, на англ. Contracting Authority) - организацията, която е натоварена с цялостната организация и управление на средствата по дадена програма. Управляващият орган организира процедури за набиране на проектни предложения, организира получаването на кандидатурите, тяхната оценка в съответствие с критериите за подбор на проекти по съответната програма, обявява крайните резултати от оценката, сключва договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с успешните кандидати, прави текущ мониторинг и оценка на проекта, разплаща средствата. Обикновено, при програмите с европейско финансиране, управляващ орган е дирекция в министерство или пък е държавна агенция, чиято дейност е свързана пряко със съответната програма. Например управляващ орган на новата програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа.

 

Фирми със средна пазарна капитализация (mid-caps) и малки фирми със средна пазарна капитализация (small mid-caps) – за разлика от понятието „малко и средно предприятие“ тези две понятия не са регламентирани в български закон. Европейската инвестиционна банка дефинира mid-caps като компании с персонал между 250 и 3000 служители. В препоръка на ЕК 2003/361/EC, чл. 1 от Анекс, small mid-caps са дефинирани като фирми с до 499 служители, като този показател се изчислява по същата методика както при МСП, като в случая критериите, които се ползват при МСП по отношение на оборотите и капитала не се прилагат. Mid-caps и small mid-caps са всъщност част от големите предприятия, за които финансирането по европейските програми е доста по-ограничено.

От настоящия 7-годишен финансов период, обаче, в някои от програмите тези категории предприятия ще са допустими бенефициери, за разлика от наистина големите. Можете да намерите понятията вече в Плана за възстановяване и устойчивост, в Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията, както и в някои от кредитните продукти на банките. Важно е да се знае, че на национално ниво, в програмните документи, като mid-caps се определят фирмите с персонал до 1000 души (а не до 3000, както е в Евро

 

Очаквайте следващите попълнения в нашия речник!

 

Елеонора Иванова, основател на Fininfo.BG