България подготвя промяна в регионалното си райониране, която не е просто административна тема.
Предложението за ново разпределение на районите за планиране от ниво NUTS 2 ще има значение за начина, по който страната ще планира и аргументира европейското финансиране след 2027 г. – особено за регионалните приоритети, интегрираните териториални инвестиции, картата на държавните помощи и бъдещото разпределение на ресурси по Кохезионната политика.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане. Заинтересованите страни могат да представят становища чрез Портала за обществени консултации до 6 август 2026 г. Материалите са достъпни тук.
Какво се променя?
С предложените промени в Закона за регионалното развитие сегашните шест района за планиране от т.нар. ниво NUTS 2 се заменят с четири по-големи региона.
Важно е да се подчертае, че това не променя административните граници на областите и общините. Не се създават нови области, не се закриват общини и не се променя административно-териториалното устройство на страната. Променя се само статистическата и планова рамка, която се използва за регионална политика, стратегическо планиране и европейско финансиране.
Кои са новите райони?
Предложението предвижда четири района от ниво NUTS 2: Северен, Източен, Южен и Столичен район.
Северен район: Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;
Източен район: Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;
Южен район: София област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;
Столичен район: Територията на Столична община.
Какво различното спрямо сегашната карта?
Към момента България е разделена на шест района от ниво NUTS 2: Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен.
Новият модел не просто намалява броя на районите от шест на четири, а променя начина, по който отделни области ще бъдат статистически групирани.
- Северозападният и Северният централен район се обединяват в по-голям Северен район, към който се включва и област Търговище.
- Източният район обединява част от досегашния Североизточен район и част от Югоизточния район, но без Търговище и без Стара Загора.
- Южният район става много широк регион, който включва части от досегашния Югозападен, Южен централен и Югоизточен район.
- София се отделя в самостоятелен Столичен район.
Най-съществената промяна е именно изваждането на София от общата статистика на Югозападния район. Това е важно, защото столицата има значително по-високи икономически показатели от съседните области и досега влияеше върху средните стойности за целия район.
Какво се променя с отделянето на София?
Ключовият казус е извеждането на София от досегашния Югозападен район, който включва още София област, Перник, Кюстендил и Благоевград.
Значително по-високите икономически показатели на столицата повишават средните стойности за целия район и не отразяват напълно различията в развитието на останалите области.
Тъй като Кохезионната политика на ЕС използва показатели на ниво NUTS 2, включително БВП на човек от населението спрямо средното за ЕС, за категоризиране на регионите и насочване на ресурсите, отделянето на София ще даде по-реалистична статистическа картина за съседните територии.
Перник, Кюстендил, София област и Благоевград преминават към новия Южен район. Това със сигурност ще промени статистическата основа, върху която ще се планират бъдещите инвестиции и регионални приоритети. Промяната не означава автоматично повече средства за конкретна област или община, но създава различна рамка за анализ, стратегии и финансиране след 2027 г.
Към Южния район преминава и Стара Загора – един от ключовите енергийни и индустриални региони на страната.
Така в един район от ниво NUTS 2 попадат Стара Загора, Перник и Кюстендил – т.нар. „въглищни райони“ – територии, свързани с енергийния преход, индустриалната трансформация, новите работни места и привличането на инвестиции. Това ще има значение при бъдещи мерки за справедлив преход, декарбонизация, енергийна ефективност, умения и регионално икономическо развитие.
Каква е връзката с европейското финансиране?
Районите NUTS 2 са базова териториална единица, върху която Европейската комисия и държавите членки анализират регионалното развитие. Те не са единственият критерий за финансиране, но са важна основа за планиране, статистика и сравнение между регионите.
Новото райониране ще има значение за:
- разработването на програмите и стратегическите документи след 2027 г.;
- определянето на регионалните приоритети и инвестиционни нужди;
- планирането на интегрирани териториални инвестиции;
- аргументирането на подкрепа за по-слабо развити или трансформиращи се региони;
- регионалната карта на държавните помощи и допустимите интензитети на помощ, когато конкретна схема е обвързана с регионална помощ;
- насочването на бъдещи ресурси към инфраструктура, индустриална трансформация, иновации, умения, зелена и цифрова трансформация.
Ще се променят ли текущите програми 2021-2027 г.?
Не следва да се очаква автоматична промяна на вече действащите процедури по програмите за периода 2021-2027 г. Законопроектът е свързан с прилагането на новата европейска класификация NUTS от 1 януари 2027 г. и с подготовката на стратегическата рамка за следващия период.
Реалният ефект ще бъде по-важен за периода след 2027 г., когато ще се разработват новите програмни документи, регионални стратегии, инвестиционни приоритети и правила за финансиране.
Как ще се отрази на интегрираните териториални инвестиции?
Новото райониране ще изисква адаптиране на системата от стратегически документи. За Северния, Източния и Южния район ще се разработват интегрирани териториални стратегии за развитие. За Столичния район се предвижда специален подход – Планът за интегрирано развитие на Столична община ще изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие на региона.
Това е важно, защото регионалните стратегии и регионалните съвети имат роля при определянето на приоритетни интегрирани териториални инвестиции. За общини, университети, научни организации, бизнес обединения, неправителствени организации и компании това означава, че проектните идеи следва да се мислят в новата регионална логика.
Какво означава това за бизнеса?
За предприятията новото райониране може да има значение по няколко линии.
Първо, регионалните показатели могат да влияят върху допустимия интензитет на подкрепа по схеми, които използват регионална помощ или са насочени към по-слабо развити територии.
Второ, бъдещите програми може да насочват повече ресурс към конкретни регионални приоритети – индустриална трансформация, енергийна ефективност, декарбонизация, цифровизация, иновации, умения или инвестиции в икономически зони.
Трето, предприятията в области, които вече няма да бъдат статистически обвързани със София, могат да се окажат в различен контекст при бъдещи програми. Това ще зависи от конкретните правила за периода след 2027 г., но е важно да се следи още на етап планиране.
Какво е значението за общините?
За общините темата е пряко свързана с бъдещото планиране. Новите райони ще бъдат рамката, в която ще се разработват регионалните стратегии и част от бъдещите териториални инвестиции.
За общините ще е важно:
- в кой нов район попадат;
- какви приоритети ще бъдат заложени за съответния район;
- как техните проектни идеи се вписват в новата териториална логика;
- как ще участват в процесите на регионално планиране;
- как ще се формират бъдещите списъци с приоритетни интегрирани териториални инвестиции.
Какво се променя за София?
София се отделя като самостоятелен Столичен район. Това ще позволи столицата да бъде разглеждана отделно от останалата част на досегашния Югозападен район. Статистически това е по-коректно, защото София има различна концентрация на население, икономическа активност, инфраструктура, инвестиции и административни функции.
Отделянето на София означава и специфичен подход към стратегическото планиране. Планът за интегрирано развитие на Столична община ще има двойна функция – едновременно общински документ и документ, който изпълнява ролята на интегрирана териториална стратегия за Столичния район.
За бизнеса и организациите в София това означава, че бъдещите приоритети на столицата ще се планират в отделна регионална рамка. В същото време връзките на София с околните области, включително трудова мобилност, транспорт, индустриални зони, образование и иновации, остават важни за реалното регионално развитие.
В обобщение: какво да следят заинтересованите страни?
Новото райониране няма да реши автоматично регионалните дисбаланси. То обаче променя рамката, в която тези дисбаланси ще бъдат измервани, анализирани и финансирани.
За потенциалните бенефициенти са важни три въпроса:
1. Как ще бъдат разработени новите интегрирани териториални стратегии?
Именно те ще очертаят част от бъдещите регионални приоритети за периода след 2027 г. и ще имат значение за проектите, които ще могат да бъдат подкрепяни по териториален подход.
2. Как ще се позиционират отделните области в новите райони?
Това е особено важно за Перник, Кюстендил, София област, Стара Загора и други територии, чийто статистически и стратегически контекст се променя.
3. Какви ще бъдат правилата за финансиране след 2027 г.?
Категоризацията на регионите, интензитетите на подпомагане и допустимостта по част от бъдещите програми ще зависят от европейската и националната рамка за следващия програмен период.
Последвайте Fininfo.bg във Facebook | Instagram | Linkedin | YouTube