Началото на годината често се усеща като „нов старт“, но за бизнеса това е и ключов момент на равносметка: приключване на операциите за изминалата година, финализиране на счетоводните записи и формиране на финансовия резултат, който ще бъде отразен в годишните финансови отчети.
За предприемачите, които планират нови инициативи, финансовите отчети не са само регулаторно изискване. Те имат пряко значение при кандидатстване по европейски и национални програми, както и при търсене на банково или инвестиционно финансиране. Именно тези числа – приходи, разходи, печалба, задължения, вземания и ликвидност – по-късно се превръщат във „визитна картичка“ на компанията пред финансиращи институции.
Проектите гледат напред, но оценката почти винаги започва от поглед назад – от финансовите резултати и капацитета на фирмата, доказан през предходни години.
Затова в този период е важно да се знае кои показатели са критични и как счетоводното „представяне“ на бизнеса влияе върху допустимост, точки и риск профил.
Важно! Този материал не е за счетоводители!
Той е за вас, собствениците на бизнес, които носите отговорността за това
как се представя компанията ви пред финансиращите институции.
Показатели за финансова стабилност
Няколко са показателите, които почти винаги присъстват в методиките за оценка на проектите по поканите за кандидатстване, особено в тези, които се обявяват от Министерството на иновациите и растежа (в т.ч. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“):
- EBITDA – Печалба преди лихви, данъци, амортизации и обезценки
EBITDA се изчислява по ясно фиксирана формула, базирана на конкретни редове от отчета за приходи и разходи на предприятието (ОПР). В оценката се използват данни за няколко последователни години (обикновено три), като последната година има най-голяма тежест.
Всяко решение, което влияе върху:
- признаването на приходи
- разходната структура
- амортизациите
се отразява директно върху стойността на EBITDA, а оттам – върху оценката на финансовия капацитет на кандидата.
- Брутна добавена стойност – индикатор за реална икономическа дейност
Този показател, на база отново на данните от последните приключени финансови години, отчита каква стойност създава предприятието чрез собствената си дейност, като обединява:
- разходите за персонал
- амортизациите
- финансовия резултат
и ги съпоставя с нетните приходи от продажби.
На практика той показва дали приходите се генерират чрез реални производствени, технологични или развойни процеси, или основно чрез търговски и посреднически дейности с по-ограничен вътрешен принос.
Затова коректното и последователно отразяване на изходните данни в отчетите е от съществено значение, за да се представи реално създадената добавена стойност на предприятието.
- Разходи за данъци спрямо реализираните приходи
Това е показател, който отчита съотношението между разходите за данъци и реализираните приходи на предприятието. Данните се извличат от отчета за приходите и разходите (ОПР) за няколко последователни години, като стойностите по години се „претеглят“.
Показателят представлява съпоставка между:
- отчетения разход за данъци
- нетните приходи от продажби
На практика той дава предимство на предприятията, които реализират облагаема печалба и я отразяват коректно в отчетите, тъй като методиките търсят последователна връзка между приходи, финансов резултат и данъчно облагане.
Когато разходът за данък не е посочен в Отчета за приходите и разходите (във формата, който се подава към НСИ!), показателят се отчита като нулев, независимо от оборота и останалите финансови данни, което може да се отрази неблагоприятно върху оценката. Препоръчваме да обърнете сериозно внимание на този факт, когато подготвяте годишните си отчети.
- Съпоставимост между EBITDA и размера на общите допустими разходи по проекта (т.е общата стойност на проекта)
Методиките, които се използват често в програмите с цел приоритизиране на проектните предложения, също така „проверяват“ размерът на общите допустими разходи по проекта е съразмерен с финансовия потенциал на предприятието.
Това е сравнителен анализ между:
- претеглената EBITDA за няколко години (най-често за трите последни години)
- общите допустими разходи по проекта
На практика този показател задава реалистичната рамка на проекта – той показва какъв обем инвестиция предприятието може да защити спрямо досегашните си финансови резултати. При компании с високи обороти, но ниска EBITDA, заявеният мащаб на инвестицията може да се окаже несъразмерен спрямо доказания финансов капацитет, което води до загуба на точки или необходимост от редуциране на бюджета на проекта.
Наред с основните финансови и структурни показатели, в част от методиките за оценка се използват и допълнителни елементи, които не са универсално приложими. Те не са условия за допустимост, но когато са включени и коректно отчетени, могат да окажат влияние върху крайната оценка на проектното предложение.
Допълнителни показатели: приходи от износ и иновационна дейност
Справка за иновационната дейност
Справките за иновационна дейност не се използват във всички процедури. Те имат значение основно при иновативни и технологично ориентирани схеми, напр. за разработване на иновации или внедряване на нови, патентоспособни технологии.
Целта им оценка на иновационния потенциал на кандидата: дали предприятието разполага с опит, капацитет и предпоставки за реализация на иновационен проект.
В оценката се включва един конкретен показател: разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД).
Показателят се извлича от „Справка за научноизследователска и развойна дейност“, подадена към Националния статистически институт и отчита дали предприятието реално инвестира ресурс в развойна дейност. В зависимост от конкретната методика той се изчислява на база:
- отчетени разходи за НИРД
- съотношението на тези разходи спрямо нетните приходи от продажби
- персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност
Важно е да отбележим, че тази справка по принцип не е задължителна част от годишния финансов отчет и често не се подава от предприятията. Но фирми, които планират кандидатстване по предстоящи покани за иновации, следва целенасочено да ги попълват, за да може иновационната им активност да бъде отчетена и оценена.
Липсата им не води до отпадане, но ограничава възможността този потенциал да бъде отразен в оценката.
- Приходи от износ
Приходите от износ също не са показател, който присъства във всички методики. В процедурите, в които се използва, той се разглежда като допълнителен индикатор за пазарна ориентация и конкурентоспособност.
Когато е приложим, показателят се изчислява въз основа на „Справка за приходите и разходите от износ и внос на стоки и услуги“ и отразява съотношението между приходите от износ и нетните приходи от продажби, често с претегляне на данните по години.
Износът не е задължително условие и липсата му не води до отпадане. Когато обаче е наличен и коректно отчетен, той може да донесе предимство в оценката.
КИД на дейността: ключов показател за допустимост и оценка
Кодът на икономическата дейност (КИД) е един от ключовите елементи при селекцията на проектите. Той се използва по два различни начина – като условие за допустимост и като фактор за приоритизация и оценка.
Затова КИД едновременно функционира като „врата“ към програмата и като „филтър“ при класирането на проектите. При процедурите, които ще се отварят за кандидатстване от 2026 г. вече ще бъде приложим новия Класификатор за икономически дейности – 2025 г.
- Основен и допълнителен КИД – какво означава това на практика
В практиката на повечето предприятия са вписани повече от един КИД – един основен и един или няколко допълнителни. За целите на проектното финансиране водещо значение има основният КИД, тъй като именно той описва реалната икономическа дейност на предприятието.
Основният КИД се определя въз основа на:
- дейността, която формира най-голям дял от приходите
- дейността, която е водеща по икономическа логика
- данните, подавани към Националния статистически институт (НСИ) и отразени в Мониторстат.
Допълнителните КИД-ове имат спомагателен характер и се разглеждат само в определени случаи, когато е необходимо да се обоснове връзка между проекта и допълнителна дейност на предприятието.
- КИД като условие за допустимост
Винаги в условията за кандидатстване по програмите се посочват недопустими сектори, сред които типично попадат:
- селско, горско и рибно стопанство (защото тези сектори получават целево финансиране по други програми)
- финансови и застрахователни дейности
- хазарт
- производство на тютюневи изделия
- определени енергийни и свързани с изкопаеми горива дейности
- специфични дейности от хранително-вкусовата и химическата промишленост, в зависимост от конкретната процедура.
Ако основният КИД на предприятието попада в недопустим сектор, проектът не преминава административната проверка, независимо от:
- наличието на допълнителни допустими дейности
- качеството на инвестиционното предложение
- технологичния или екологичния ефект на проекта
- КИД като фактор за оценка и приоритизация
Освен като критерий за допустимост, КИД се използва и при оценката на проектите. Допълнителни точки се присъждат, когато дейността на предприятието попада в приоритетни направления, като:
- производствени дейности, сред които машиностроене, металообработка, електроника, електротехника, химическа и фармацевтична промишленост, производство на материали и компоненти;
- инженерни и технически дейности, свързани с проектиране, разработка и внедряване на технологии;
- ИТ и софтуерни дейности, включително разработка на софтуер, автоматизация и дигитализация на процеси;
- дейности, насочени към енергийна ефективност и екологични технологии, когато са част от основната икономическа дейност на предприятието.
Пълен списък на приоритетните икономически дейности с посочен КИД по групи вижте тук.
Приоритизацията се прилага спрямо основния КИД. Когато той попада сред посочените приоритетни дейности, проектът получава допълнителни точки. Когато приоритетната дейност е посочена само като допълнителен КИД, това в повечето случаи (с малки изключения) не носи точки и води до загуба на конкурентно предимство при класирането.
И последно, но не по важност! Отразяване на средносписъчния персонал
Данните за средносписъчния персонал обикновено не носят точки при оценката, но са критични за допустимостта и за правилното прилагане на условията по съответните схеми за подпомагане.
Особено внимание изисква коректното отразяване на:
- работещи собственици и съдружници;
- лица без трудов договор;
- лица на непълно работно време;
- сезонна заетост;
- предприятия, които са част от група или имат свързани лица.
Средносписъчният персонал има значение не само за определянето на статута на предприятието като микро, малко или средно, което по принцип определя категорично допустимостта за участие в повечето процедури за безвъзмездна помощ. В редица покани този показател е пряко обвързан и с допълнителни условия за участие, които зависят от категорията на предприятието.
Такива условия могат да включват, например:
- минимален брой заети лица като условие за допустимост, особено при микро предприятията;
- минимален, а в някои случаи и максимален оборот, изискван за съответната категория предприятие;
- максималния размер на гранта, който може да бъде заявен от дадена категория предприятие.
Грешки или неточности в данните за средносписъчния персонал могат да доведат не само до неправилна класификация на предприятието, но и до недопустимост или проблеми на етап оценка и последващ контрол, дори когато проектът по същество отговаря на целите и приоритетите на процедурата.
ВАЖНО! При оценката на проектните предложения се използват данни от отчетите, подадени към Националния статистически институт (НСИ), а не публикуваните документи в Търговския регистър.
Причината е, че НСИ работи със структурирани статистически данни и допълнителни справки, които не са част от публичния годишен финансов отчет, включително справките за иновационна дейност, износ и персонал. Затова коректното и пълно подаване на информация към НСИ има пряко значение за оценката.
Експертна подкрепа
Когато предприятията планират кандидатстване по проекти или привличане на външно финансиране, е препоръчително ключовите решения, свързани със счетоводното и данъчното отчитане, да се вземат с участието на специалисти, които разбират както регулаторната рамка, така и логиката на проектното и инвестиционно финансиране.
Във Fininfo.bg ние сме се доверили на Валентин Стефанов – одитор и данъчен експерт с опит в консултирането на компании, които подготвят инвестиционни проекти и кандидатстват за безвъзмездна помощ.
Навременните консултации и професионалните насоки често предотвратяват проблеми и увеличават шансовете за привличане на проектно финансиране. Вижте повече за Валентин тук и се свържете с него директно от бутона за запитване.
Последвайте Fininfo.bg във Facebook | Instagram | Linkedin | YouTube